За децата с любов

на

Празник на детето е днес. Как ми се иска всеки ден да празнуват децата. Всеки ден да е празник за малките същества с блестящи очи. Иска ми се всички деца да са щастливи, здрави и свободни. Свободни… Иска ми се всички деца да имат възможност да изживеят своята уникалност и да пораснат без да носят отпечатъци от възрасните.

Иска ми се да има повече възрастни, които няма да се държат ограничаващо с децата. Възрастни, които да се отнасят с уважение и равноправие с децата. Повечето травми се носят от детството. Едно трудно детство бележи хората завинаги. Едни потиснати детски мечти могат да бъдат засенчени завинаги. Иска ми се да има повече родители, които да поощтряват развитието на детето си, да бъдат до него, когато прави своите избори, независимо дали съвпадат с техните. Искам да има повече родители, които няма да очакват от децата си да изпълнят техните неизпълнени мечти, а ще бъдат до тях, когато градят техните. Иска ми се да няма гладни и болни деца по света. Иска ми се повече родители, които да тичат с децата си из поляните, а не деца пред компютрите.

Иска ми се свят пълен с родители, които са деца с децата си. Иска ми се повече родители да осъзнават, че децата копират от тях, че един бъдещ гражданин е в техни ръце, че отговорността е голяма, имайки дете. Иска ми се по- често да бъда дете. Иска ми се по детски и наивно, вярващо да гледам на света. Мечтите са детско нещо. Само чистите хора мечтаят силно. Само неподправеният ум може да расте свободно. Колко свободни се раждаме и колко бързо започваме да носим отпечатъка на средата около нас… Пожелавам на всеки от нас да запази онзи красив пламък на детството, когато са ни четяли приказки, когато сме тичали с ожулени колене, когато сме се катерили по дърветата без страх, когато пускахме хвърчила с усмивки и силен смях, когато не мислехме, че някога ще пораснем, когато бяхме Истински …. по своему.

Автор: Видислава

image

А една жена с детенце на ръце продума: – Кажи ни нещо за Децата. А той й рече: – Вашите чада не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота по себе си. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат. Можете да им дадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли. Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на утрешното време, в която не можете да влезете дори насън. Можете да се опитвате да бъдете като тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито се бави с някакво си вчера. Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че стрелите му да отлетят вихрено надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата му.
Реклама

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s