За доверието искам днес да поговорим:
то е да последваш някой в тъмното,
да прелееш дишането си в сърце отворено,
то мечта е – искана, ала и сбъдната.
Да притихнеш в някого и да забравиш
че навън е буря – виеща и страшна.
Песента си в нечий поглед да оставиш
и да си уверен, че това е точно мястото.
Да заспиваш с мисълта, че си опазен
и че нищо лошо няма да се случи,
да забравиш за съмнения, омраза,
да си сигурен, че обич ще получиш.
Да се будиш със усещане за вяра,
и надежда, че небето ще е ясно,
че животът никога не се повтаря,
но сега и тук е най-прекрасно!
Доверявам ти душата си – потайната!
Доверявам ти най-скъпото – усмивката!
С теб съм – днес и до безкрайност!
С теб съм – даже да летиш към нищото!

Логрус – “Приказка за доверието”