Законът за резонанса

on

Сходното привлича сходно и се подсилва от сходно. Противоположностите се отблъскват. По-силното определя по-слабото и го уподобява на себе си. Всеки може да привлече само това, което е в резонанс с на моментната му вибрация. Следователно страхът привлича това, от което се опасяваме. Нашето поведение определя нашите отношения.

Ако дръпнете струна на едно пиано, то започват да трептят и всички онези струни, които представляват обертон на тази струна, т.е. са от същия вид. По този начин всяко тяло може да се доведе до състояние на вибриране от всеки звук, който е в диапазона на собствената му честота. Това важи не само за областта на физичните тела, но и особено за областта на душевните преживявания, в която приемаме енергии, трептения и настроения, към които сме предразположени.. Следователно телата и душите приемат сродни трептения и влизат в хармония със звуците на заобикалящата ги среда.

Законът за резонанса е закон за пренос на енергия., тъй като всяка вибрация пренася действащата в нея енергия върху всяко тяло със същата честота на вибриране. Тела и души с еднаква настройка засилват взаимно собствената си вибрация и по този начин своята еднаква по същността си енергия. Тъй в съответствие с нашата нагласа са възможни както положителни така и отрицателни въздействия. Всички масови движения се основават на закона за резонанса.

Все пак сме свободни да избираме, за кои вибрации ще се отворим, за кои ще се затворим, кои ще засилим или намалим. На това се основава въздействието на мантрите и на свещенопеенето: Чрез пеенето се настройваме на вълните на иманентната енергия и й даваме възможност да действа в нас. Чрез навлизането в диапазона на тези фини вибрации можем да активираме в нас области, които досега са били в латентно състояние и не са се проявявали.

По този начин интонацията на първичния звук на Творението, мантрата ОМ, ни довежда до състояние на резонанс с вибрациите на Абсолюта в нас.

Всеки човек може да възприеме винаги само тези области на действителността, с които е способен да влезе в резонанс. Това важи не само за областта на сетивните възприятия, но и за възприемането на цялата действителност. Което се намира извън рамките на тази способност на човека за влизане в резонанс не се възприема от него. То за него не съществува, но естествено въпреки това е налице. Макар да знаем, че с нашето физично око можем да видим само 8 процента от съществуващия светлинен спектър, сме склонни да гледаме на другите 92 процента от реалността като на несъществуващи, само защото не можем да ги възприемем.
Така привличаме към себе си хора със сходна на нашата нагласа, както и нашите мислене и чувства привличат съответните житейски обстоятелства и събития. Ако някой е замесен в катастрофа или в сбиване, то никога не е случайно, а винаги на основата на собствения му афинитет към подобни събития. Без наличието на този афинитет такова събитие не би могло никога да получи проявление под формата на негово преживяване.

Човек е в състояние да приема неутрална космическа електронна енергия, която съществува навсякъде, да я формира с произволни мисли или енергии, произтичащи от чувствата, и така да излъчи сътворената от самия него честота на вибриране. Така излъчената съзнателно или несъзнателно енергия привлича съответните събития и ги връща в сферата на неговия житейския опит като житейски обстоятелства или преживявания. Нашите мисли и чувства са като „невидим магнит“, който непрекъснато привлича всичко на този свят, което е в резонанс с него.

Преобладаващите мисли, чувства и наклонности на човека определят неговата духовна атмосфера и по този начин създават около него аура на успеха или на неуспеха. Това „нещичко“ у отделния човек може да го почувства всеки и да реагира на това със симпатия или антипатия. Така както може да се изчисти една болнична стая от болестотворни организми с помощта на съответните дезинфектанти, така може да се „пречисти“ духовната атмосфера на едно помещение чрез съзнателно положително излъчване.

Ако нещо ме ядосва, от него ми е болно на душата, обижда ме или ми нанася душевна рана, то това не е заради поведението на другите; това е само причинителят, това, което го предизвиква. Причината е в мен, тъй като нещо от поведението на другия се намира – още – в мен и чрез негово поведение само е доведено до състояние на резонанс. Ето защо няма смисъл да се ядосвам на неговото поведение. Много по-целесъобразно е да премахна от себе си това качество, за да не може то при следващ случай отново да предизвика отзвук. Ако успея да направя това, то съм свободен от него.

Въпреки, че всеки човек притежава доста ограничена способност да влиза в резонанс, всеки вярва, че възприема цялата действителност. Ако някой чете книга, си мисли че е възприел цялата книга. Ако прочете тази книга отново след години, често ще извлече от нея съвсем други неща. Тъй като междувременно неговото съзнание и следователно и неговата способност да влиза в резонанс са се разширили, той може да обхване по-голяма част от действителността. Възможно е след още няколко години да се почувства отново по същия начин. Тогава той може да вникне в книгата още по-добре и по-дълбоко.

Чрез нашата специфична способност да влизаме в резонанс отново и отново изживяваме странни „случайности“. Като тази, че един музикант винаги случайно ще се запознае на улицата с друг музикант. Учен ще прочете „случайно“ във вестник, който ще намери на пейка в парка, статия от неговата научна област. Щом сме съзрели вътрешно за определен жизнен опит или среща, то ние и духовно се насочваме към такъв опит и съответното преживяване ни се изпраща посредством закона за съдбата. Ако още не сме готови за едно такова преживяване, то няма да ни помогнат нито неимоверното желание нито неистовите усилия.

Тъй като всеки човек възприема различна част от действителността, което е обусловено от неговата различна способност да влиза в резонанс, всеки от нас живее в различен свят. Чрез своята способност да влиза в резонанс той си създава свой собствен свят. Никога никой друг освен самият него не е виждал този свят и в този свят той живее напълно сам.

Чрез закона за резонанса съвсем нов аспект получава и законът за пълнотата. Той ни показва, че можем да получим само толкова, колкото сме в състояние да приемем, и то с такова качество, което да отговаря на вибрациите на нашето съзнание. Каквото и да задържим достатъчно дълго в съзнанието си, то е принудено да се превърне във факт във външния свят.

Дори и когато не мисля съзнателно: „Аз съм беден“, но съм дошъл на този свят с несъзнателната склонност да мисля по модела на „бедността“ , то и в света извън мен ще си остана беден – дотогава, докато съзнателно не променя този начин на мислене. Тъй като дори и да не познавам закона за резонанса или да не разбирам неговото действие, той въпреки това действа.

Достатъчно е да осъзнаем, че действително имаме нужда от нещо, – и ще го получим в скоро време, по често чудотворен начин. Може би се занимавате внезапно с щурава тема и получавате също така неочаквано като подарък от някого книга по точно тази тема. Скоро след това прочитате за пръв път нещо по този въпрос в някакво списание, и в разговор с един приятел установявате, че той отдавна се интересува от същата тема. Зад такива „поредици от случайности“ винаги се крие законът за резонанса. Без вътрешната готовност всяко търсене в света извън нас е безсмислено. С тази готовност в нас всяко търсене става излишно. Това, от което наистина имате нужда, ще ви намери. Оставете го то да ви открие!

Ние сме заобиколени и потопени от съвършен, здрав, хармоничен и щастлив живот, но можем осъществим чрез себе си от него само толкова, колкото нашето съзнание е в състояние да обхване. Да обхване означава обаче да повярва. Само моята вяра ограничава осъществяването на пълнотата на живота. Може ли Бог да създаде такъв камък, който да е толкова тежък, че той сам да не може да го повдигне? Може би, ако ТОЙ поиска.

Advertisements

5 Comments Add yours

  1. Pingback: Soul Page

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s