В един малък град живеели в съседство две семейства. Едните постоянно се карали, обвинявайки се един друг за всички проблеми, а при другите било тихо и спокойно.
Чудила се сприхавата домакиня на щастието на съседите. Завидяла и казала на мъжа си:
– Отиди и виж, как така се получава при тях, та всичко да е тихо и гладко.
Отишъл този при съседите, влязъл тихо в къщата им и се скрил в един тъмен ъгъл. Започнал да наблюдава. А домакинята си подпявала весела песничка и привеждла всичко в дома в порядък. Взела една скъпа ваза и внимателно избърсала от праха. В този момент звъннал телефонът, жената се разсеяла и поставила вазата накрая на масата.
Тогава мъжът и влязъл в стаята да търси нещо и минавайки покрай вазата я бутнал, тя паднала и се счупила.
“Какво ли ще стане сега?” – си помислил съседът.
Дошла жената, въздъхнала със съжаление и казала на мъжа си:
– Прощавай, скъпи. Аз съм виновна. Така небрежно я поставих върху масата.
– Ти какво, мила? Аз съм виновен. Бързах и не забелязах вазата. Е, добре, дано повече да не се случват такива работи.
…Свило се сърцето на съседа, върнал се вкъщи разстроен. Жена му го попитала:
– Защо толкова се забави? Видя ли нещо?
– Да!
– Е, как са нещата при тях?
– Ами там всички са виновни, а пък ето при нас, всички сме прави…