За суровата и готвена храна, ползи и вреди

С всеки изминат ден научните изследвания все повече потвърждават стойността на суровата растителна храна. Учените са единодушни – че тя не само не вреди на човека, но е и жизнено необходима – животът и здравето са немислими без нея. През милионите години еволюция, преди откриването на огъня, човекът е ползвал като храна всичко около себе си, което му е предлагала природата.

Както всички живи същества и той е събирал предоставената му от природата храна: плодове, житни зърна, всякакви семена, черупчести плодове, треви и зеленчуци, кореноплодни, както и меда от пчелите. Ясно е, че през този продължителен период организмът му се е приспособил към тях, и то точно в суровия им вид, в който витамини, ензими, протеини, соли, микроелементи, слънчев заряд и т. н. са в цялостния си комплекс.

Употребата на месо и топлинно обработена храна започва с откриването на огъня, ползван отначало само за огрев, а по-късно и за приготвяне на топла храна. Но ето, в наши дни, с напредване на техниката едно от най-безумните увлечения на човека е топлинната обработка на храната и индустриализирането й.

Но нека чуем висококомпетентните думи на д-р Аре Веерланд относно храненето на човека в „Чудото на зеленото листо“:„В зеленото листо се крие най-голямата физиологична тайна. Изследвайки го, учените с удивление констатираха, че не месото, а точно зеленото листо съдържа всичко необходимо за съществуването на организма. То съдържа витамини, минерални и биологични вещества, както и натуралните запаси от светлинни кванти, абсолютно необходими за нормалната работа на органите в човешкото тяло.

Освен пълноценните белтъчини, мазнини и минерални соли, зеленото листо съдържа ценни витамини и „олиго“ – микроелементи с важно биологично и физиологично значение.
Химичните вещества, които се синтезират в зеления лист, растенията натрупват по-късно в своите плодове, грудки, семена и цветове.

Като най-добри носители на слънчева енергия и животворните сили на природата, освен зеленото листо особено подходяща за човека, храна са и плодовете – ябълки, круши, грозде и т. н. Почти при всички заболявания се оказва, че точно растителните продукти са тези, които допринасят за укрепване на здравето и довеждат до физическо и душевно обновление…“

Д-р Франклин Бирхер отдава особено значение на съдържащите се в плода и зеленчука слънчева и светлинна енергия.

Ето какво споделя той:
„Те фиксират слънчевата енергия, за да я предадат на животните и хората. Основата на храната на животните и човека е слънчевата светлина, поради което храната трябва да бъде цялостна в своя суров вид. Ясно е, че при топлинна обработка всички тези вложени енергии се разрушават.“

Един от най-големите предразсъдъци, все още много разпространен, е, че месото, яйцата и сиренето се приемат за съществени храни, а плодовете – като нещо второстепенно, без което може да се мине. Понякога дори те не се дават на децата, за да не им се разстрои стомахът. Но нека видим какво става, когато-суровите хранителни продукти биват подложени на топлинна обработка.

На първо място – нарушен е витаминозният състав на продукта. Науката вече се е произнесла за неустойчивостта на витамините при топлообработката. Едни от тях значително намаляват, а други изцяло се загубват – пълният състав на ползвания продукт е нарушен.

Вторият проблем при топлинната обработка са ензимите, които се унищожават 100%. Изключително чувствителни, те не издържат повишаването на температурата над 50-60°С. А за тях се знае, че са биологичните катализатори, абсолютно необходими за смилането и усвояването
на храната.

Освен това живата клетка на суровия продукт е унищожена. Готвената храна е консумация на мъртви клетки, а от акумулираната слънчева енергия едва ли са останали следи. При топлинна обработка много от солите променят състава си, образувайки съвсем нови съединения, с които все още не знаем как се справя нашият организъм и дали изобщо ги усвоява.

Следователно като краен продукт на готвенето, печенето и варенето е получаването на една умъртвена и осакатена храна, отклонена от нормалния й биологичен състав, в който ни я дава природата. Човешкият организъм, който е един чувствителен механизъм, веднага реагира на това. Човешките клетки са програмирани да приемат храната в нейния пълен състав – храната с намален и сериозно нарушен състав не ги задоволява. Те остават недохранени, поради което силовият им потенциал започва да намалява, като стига до съвсем слаба съпротивляемост срещу болестите и агресията отвън.

Д-р Пааво Айрола ни дава ценна информация: „Доскоро се смяташе, че само месото, яйцата и млякото съдържат пълноценни белтъчини и че растителните белтъчини са непълноценни, но с последните изследвания се доказа, че това е погрешно. Изследванията на един от водещите институти в областта на храненето – института „Макс Планк“ в Германия – доказаха, че много зеленчуци, плодове, ядки, семена и зърна са отлични източници на пълноценни белтъчини. Това се потвърди и от други изследователски центрове. Соята, слънчогледът, сусамът, орехите, бадемите, картофите и повечето от зелените зеленчуци съдържат пълноценни белтъчини. Нещо повече, последните изследвания установиха два крайно важни факта, досега неизвестни на науката:

1. Растителните белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото животинските. Например белтъчините на картофите биологически превъзхождат белтъчините на месото, яйцата или млякото.

2. Суровите белтъчини имат по-висока биологична стойност, отколкото сварените. Организмът ще се задоволи само с половината количество белтъчини, ако те се консумират сурови, вместо сварени (сготвени) животински такива. Относно използването на белтъчините препоръките на диетолозите са 2/3 от тях да бъдат от растителен произход, биологично превъзхождащи животинските. Употребявани в сурово състояние, те задоволяват човешкия организъм, само с половината от необходимото количество. Диетата от сурови плодове, зеленчуци, житни храни, черупчести плодове плюс мляко и млечни продукти напълно осигурява незаменимите аминокиселини.

Оказва се, че точно тази растително-млечна диета доставя на организма всичко необходимо за нормалното му съществуване – не само белтъчини, но и въглехидрати, витамини, соли, микроелементи, мастни киселини, ензими и т.н.

Д-р Пааво Айрола, привърженик и последовател на нискобелтъчната диета, прави своето заключение:
Храненето с по-малко белтъчини и с повече натурални въглехидрати предоставя най-голямата възможност за оптимално здраве, предпазва от болести, води до голяма издръжливост и продължителен живот. Това е не само теория, хипотеза или пожелание, а строго установено заключение, основаващо се на най-последните изследвания и факти от практиката.“

 

Използван материал от книгата „Гладът- Приятел и Лекарство“ на Лидия Ковачева 

Advertisements

One Comment Add yours

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s