Ревност и завист

Нормалната проява на ревността и завистта задължително се характеризира с опазване и обгрижване на „собствеността“ /независимо дали това е нещо или някой/, на нейния комфорт и жизненост, с внимание към нейните нужди. Този, който ревнува показва с чувствата си и действията си „Аз държа на теб“. Ревността съдържа енергия, която помага на човека да опазва и усвоява своята ценност, да се грижи за нея.

Завистта съдържа енергия за движение напред – към нови постижения. Този, който завижда заявява: „Това е нещото, към което се стремя, което искам да постигна и за което съм готов да положа усилия“. Но истината е, че когато в определена житейска ситуация човек се почувства безпомощен, немощен, безсилен, когато сам определя силите си като недостатъчни, качествата си – като лоши, чувствата си като недостойни, а възможностите си – като липсващи или незначителни, тогава ревността и завистта се „разболяват“ от злоба и отчаяние.

Основните компоненти на патологичната ревност са безсилието, злобата и отчаянието, основани на необичането на самия себе си. Човек, който не обича себе си, винаги подозира, че другите не биха могли да го обичат, че той не е достатъчно добър, че другите са по-добри и заслужават повече топлина, любов, внимание, грижи и уважение.

По този начин основата за патологичната ревност е ниската самооценка. Когато човек оценява себе си много ниско, той смята, че не заслужава хубава работа, добър партньор в живота, хубаво жилище, хубави дрехи и тн. Оттук възниква огромният страх да не загубиш своите ценности и безсилието да въздейсваш върху онези, които биха могли да ти отнемат тези ценности. Като следствие от това идват и отчаяните опити да се контролира обекта на твоята любов, които често приемат формата на насилие. И ако в същия момент ревнуващият е убеден, че да ревнуваш е лошо, той влиза във вътрешен конфликт със самия себе си: той ревнува силно, а в същото време си забранява да ревнува. Понякога този процес е потиснат и стаен до такава степен, че човек забелязва само неговите последствия: безпричинното чувство на тъга и самота, главоболие, симптомите на психоматичните заболявания на черния дроб, жлъчката, стомаха и задстомашната жлеза.

Основен компонент на патологичната завист, отново е неувереността в собствените сили. Такъв човек често се чувства като неудачник, оценява ниско способностите си, възможностите, талантите, уменията и навиците си. Той се чувства безсилен и озлобен. И тъй като смята, че нищо на този свят не зависи от него, е склонен да търси причините за успеха на другите хора, в тяхното по-специално положение, във връзките им, в късмета – тоест във външни обстоятелства. И понеже не открива тези обстоятелства за себе си, той по-скоро е готов да обвини другите в лъжа, отколкото да признае собствената си безотговорна позиция спрямо собствения си живот. По такъв начин първата причина за патологичната ревност и завист е ниската самооценка.

Когато човек се оценява ниско, но не си признава това, той започва да търси край себе си хора, които трябва да поемат функцията да го оценяват ниско. Втората причина за възникването на тези чувства е нарушаването на личната територия на човека, на целостта на неговите отношения, семейство, дом, работно място. Например някой научава вашите тайни /чете тайно дневника ви или писмата ви/, тогава целостта и безопасността на вашата лична-психологическа територия се нарушава. Третата причина за ревността и завистта са нещата, които само вие включвате в сферата на вашата собственост. Например ако става дума за отношенията ви с вашия партньор, в каква степен смятате за своя собственост неговото тяло, неговите чувства, времето му, парите му, вниманието и откровеността му?

Източници, които подхранват и поддържат ревността и завистта:

1. Ревност и завист, възникващи като следствие от определени лъжи и предателства в миналото. Ако вашите предишни партньори / а може би и родители/ са ви пречили да се разпореждате с вашата собственост, с онова, за което се смята, че е ваше. Например казали сте си, с вашия партньор, че си принадлежите един на друг, а след това той/тя/ ви е мамил и е бил с друг/друга/. При следващите си партньори вие постоянно ще проверявате дали не ви лъжат. Ако смятате, че причината за вашата ревност е тази, опитайте се да намерите някакви разлики между онези, които са ви лъгали и човека,с който сте в момента.

2. Желание да си най-добрия, тъй като ти се струва, че ако не си най-добрия, значи си по-лош от другите. Ако за вас съществуват такива крайности, ако се страхувате, че не сте най-добрия, ако усещате, че партньорът ви може би харесва още някого – за вас това наистина може да означава, че не сте най-добрия. Но тъй като в съзнанието ви в такива случаи обикновено звучи „всичко или нищо“, вие смятате, че щом някой избира друг, а не вас, това означава, че вие сте по-лош и съответно, вие се чувствате обидени и озлобени. Същото важи за завистта: ако някой има нещо по-хубаво от вас, това означава, че вие сте неудачник. Ревността и завистта в този случай възникват заради болестната нагласа, че „щом не съм най-добрия, значи съм най-лошия от всички и съм недостоен за любов и уважение.“ С такава нагласа животът става изключително труден и трябва непрекъснато да доказвате на всички, че вие сте най-добрият.

3. Ревност поради страх от самота. Ако се мислите, че да си сам е лошо, страшно, глупаво, болезнено, тогава е възможно да изпитате ревност заради това, че другият в момента се занимава с някакви свои неща, възможно е да изпитвате завист и спрямо хората, които прекарват повече време заедно. В действителност ние всички сме сами, защото няма друг точно такъв човек, с който наистина бихме могли да споделим абсолютно всичките си мисли, чувства, неприятности и радости. Заради страха от самотата, някои хора избират да бъдат не с онзи, с който наистина искат да бъдат, а с всеки, с който е възможно да бъдат.

4. Ревност и завист от мързел – когато вие самите не давате достатъчно от себе си във вашите отношения, вашата „собственост“ започва да живее свой собствен живот или започва да контактува с други по-грижовни и всеотдайни хора. Чувството на ревност и чувството на завист са индикатори, че на вашата личностна територия се е получило нарушаване или дисбаланс на силите. Например ако единият от съпрузите непрекъснато се развива, а другият стои на едно място, вторият ще развие чувство на ревност, тъй като първият ще е насочен повече навън, отколкото навътре в техните отношения. Но първият ще е принуден да поема на плещите си отговорността за развитието, тъй като вторият не иска да се развива. Семейството или двойката представляват един цялостен организъм, който трябва винаги да е балансиран. Всяка ценностна система се подчинява на два закона: опазване на това, което вече имаме и развитие. Без развитие системата деградира. Без опазване на важните ценности и целостта си, тя се разрушава.

Когато изпитваме ревност и завист, това сигнализира кое точно е допустимо на нашата личностна територия и кое не, кои са границите на търпението, кои са правилата и къде е разделителната линия, зад която не бива да се преминава, за да не се наруши целостта на тази територия. Ревността и завистта стават безполезни и разрушителни – патологични, когато престават да регулират отношенията и започват да ги разрушават. Например когато от ревност единият от партньорите заплашва със самоубийство или с наказание – това е патологична ревност. Често ревността и завистта се подхранват от злобата, свързана с потискането на собствените ни импулси: ако заради някакви ваши морални норми не си позволявате да поглеждате към други мъже или жени, вие ще изпитвате силно озлобление към всички, които си позволяват да го правят и това озлобление ще подсилва вашата ревност. Това се нарича „огледална проекция“.

Съществува и друг вид злоба, превърната в ревност и завист. Ако например не изисквате от съпруга си /съпругата/ да изпълнява своите задължения в семейството, защото сте великодушни, вашите незадоволени потребности в това отношение ще са потърпевши.

Има няколко начина да се освободим от патологичната ревност и завист, които могат да се прилагат едновременно и избирателно.

1.Опитайте се да си позволите да ревнувате и да завиждате, без да се срамувате от това. Вслушайте се във вашата ревност и завист и отговорете на въпроса: кои чувства ги подхранват: озлобление, обида, унижение? Или някакви други? Отбележете кога точно изпитвате злоба или унижение, какво ви обижда и кажете за това на този, който събужда във вас тези чувства: „яд ме е на теб, защото…“, „чувствам се унижена когато, ти…..“, „обижда ме това, че…“. По този начин вие ще можете по-добре да осъзнаете на кои думи или действия на вашия партньор реагирате емоционално. Важно е да правите това, за да можете веднага да съобщите на другите „с мен така не може“, за да запазите по този начин вашата лична територия.

2. Определете с вашия партньор вашите граници като двойка: какво е позволено във вашия съюз и какво не, до каква степен вие принадлежите един на друг във всяка сфера от вашия живот. Ако ви се струва, че отдавате на партньора си по-голяма част от вашето време – това е повод да се замислите кои области от вашия живот са останали занемарени. Като правило, колкото по-малко един човек се реализира в живота, толкова повече той посвещава себе си на другия и натрупва също толкова повече раздразнение, злоба, обида и неувереност, които пораждат ревност и завист. Това винаги работи по следния начин: ако не задоволяваме достатъчно някои от своите нужди, ние натрупваме раздразнение. Направете анализ: кои точно от вашите нужди не са задоволени във вашите отношения и кажете това на вашия партньор.

3. Вгледайте се в живота си „тук и сега“ и се опитайте да видите, че онези предателства и унижения, които сте преживели преди, тук и сега може и да ги няма. Опитайте се да видите, че хората са различни и не всички са като онези, които са се държали зле с вас. Често пъти точно защото сме свикнали с нас да се отнасят по определен начин, когато се сблъскаме с по-добро отношение на хората, ние не му вярваме, съпротивляваме му се и търсим доказателства, че не е така. По този начин предизвикваме отсрещното недоверие и агресивност спрямо себе си и тогава ситуацията наистина се повтаря отново. Точно това се нарича „самореализиращо се пророчество“. Сведете до минимум общуването с хората, които ви критикуват или ви натякват вашите недостатъци. А ако това са най-близките ви хора – помолете ги да не го правят. Трябва да знаем, че ревността и завистта в нормални граници спомагат за опазването и благополучието на живота. За възникването на патологичната ревност и завист може да има много причини, които се крият в миналото, а не в настоящето. Най-добрият начин да избегнем саморазрушителната ревност и завист е да се грижим за собствения си личен живот.

Силвия Кръстева – психолог, психотерапевт
http://psiholog.co

Advertisements

3 Comments Add yours

  1. Хисо каза:

    Здравейте, по-горе описаното важи с пълна сила за мен.Изпитвам всички признаци на ревност и завист.
    Връзката с любимия човек е в много лошо състояние, тя е отблъсната от моятя безричинна ревност и злоба.
    Сега тя иска време и страни от мен , защото я боли.Излиза със свои приятели и приятелки.
    Аз пък немога да спра да я ревнува , като в главата ми постоянно ми се въртят разни мисли и придстави какво прави тя.
    Самоизяждам се вместо да се оправя.
    Моля за съвет , наистина много я обичам и не искам да я изгубя.
    На 28 години съм а тя е на 22 години връзката ни е 3 годишна.

    Благодаря!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s