Всеки е достигал до момент, когато е бил тотално себе си. Сигурно и всеки от нас е усещал желанието да бъде себе си, без да се налага да се преструва пред другите, да слага маски или да се срамува. Живеем в общество, а и в стандарти наложени отвън, които често ни ограничават да отпуснем своето Аз на воля. Книги и съвети да откриеш себе си вече има хиляди, да се чудиш откъде да започнеш. Смятам, че основното, от което бихме могли с лекота да започнем е собствената ни нагласа.

Често притиснати от задължения усещаме, че ни липсва време за самите нас. Дали го търпим мълчаливо или се оплакваме гласно, не е много от значение. Важното е, ако ни липсва. Няма кой да ни го даде освен самите нас. 

• В живота на много жени има момент, когато са толкова погълнати от деца и домакинство, че изоставят себе си на заден план. И играят мълчаливата саможертва. Или идва момента на отложеното щастие. „По-нататък, когато децата пораснат ще имам време и за себе си“, „Не мога да оставя децата сами“ или „те имат нужда от мен“… Особено ние, жените знаем колко варианти има в една женска глава :)) Няма нищо по-хубаво от това да отделиш време и да го прекараш с детето си, но отдели време и за себе си.  Или пък появата на вина, която не е полза за никой.  Виновни сме, когато ни се прииска почивка, свикнали сме да бъдем под пара и винаги в центъра на динамиката. Свикнали да вършим цялата работа сами. А почивните дни едва ли са толкова почивни за една жена: пране, готвене и основно чистене са на дневен ред. И се завъртаме в един безкраен лабиринт.

Ето за това говоря. Картинка, която срещнах отдавна. Всеки може да я разбере по различен начин. Самата аз виждам няколко тълкувания в нея. Да се грижиш за деца и семейство не изключва това да имаш лично време за себе си. Помислете си, кога за последен път се веселихте спокойно? Кога излязохте на разходка без да тичате след деца? Дори и децата ви да са големи, колко време отделяте за себе си? Имате ли някакво хоби, което да изпълнявате периодично, което ви радва и ви дава пълнота? 

Не се вкарвайте в клопката да се жертвате за децата си. Да се грижиш и да се жертваш са различни неща. Често подобни жертви се отразяват и на децата ви. Чувала съм родители да казват „аз всичко им дадох, а те сега са неблагодарни“. Не отлагайте живота си, за когато децата пораснат. Защото миговете са толкова ценни, че някой ден ще се озовете остарели, с побелели коси и мечти, които още са някъде запечатани в съзнанието ви.

Всеки човек е тук на първо място заради себе си. Как ще бъдеш изпълнен с пълнота и щастие, как ще ги дариш на някой друг, ако ги нямаш в себе си. Как ще създадеш радост, ако ти самият не си радостен. Тези неща идват отвътре. Дори и присъствие на деца не е оправдание за липсата на време.

Идеята да напиша тези неща започна от там, че присъствам на разговори и изказвания от жени, които се чувстват притиснати от ежедневието им. Оплакват се от липсата на време заради децата, заради работата… Понеже и аз го изживявям това не мога да се съглася, че някой друг ни е виновен за липсата на лично време. Когато искаш наистина намираш време. Важно е да имаш точни и ясни желания и да започнеш да действаш. Разпределението на времето е основен помощен фактор в това. Времето е толкова илюзорна единица, но ние хората обичаме да се оправдаваме с нещо. А истината е, че ние сами го създаваме.

Как да отделим време за себе си? Как сами да създадем радост и пълнота? Как да се почувстваме значими и изразяващи себе си? 

Седнете на спокойно и тихо местенце и си помислете:

“Коя дейност би ми донесла радост? Кое е нещото, което винаги съм отлагал да направя? Спомнете си за някое старо хоби или на средата оставена детска мечта. Да обиколите света или да станете кралица може би не са изпълними на момента :)) Харесва ви рисуване, танци, бихте искали да имате време за гимнастика, за разходки, срещи с приятелки, прочит на книга. Всеки има любими неща, с които релаксира. Вече и да имаш бебе не е оправдание, времето за гимнастика може да е споделено с него. Има много материали в нета, от които можете да вземете идеи.

Определете си ден, един път седмично примерно, когато можете да започнете и да се занимавате с любимото нещо. Според мен даже всеки ден трябва да отделяте време, за да потънете в нещо „свое“. Малко ми е трудно да си представя, ако всеки ден не отделям време за себе си.. Гледайте тези занимания да са пълноценни и да ви отдалечат от рутинните задължения. Та те са времето ви за релакс.

Следва продължение…

Автор: Видислава