„Има безброй много известни жени в историята, които са повлияли хода на събитията, макар понякога и индиректно, тъй като светът векове наред е бил доминиран от мъжете. Жените, обаче, са използвали своята интелигентност и женска харизма, за да насочват мъжката сила в определена посока.

Сега, когато сме във време, когато в повечето места по света равноправието между мъжете и жените е признато и законово установено и жените получават образование и шанса да се развиват, все по-ясно и категорично жените оставят своя отпечатък върху историята, културата и политиката.“

• Майка Тереза

Тя се казва Агнес Гонджа Бояджиу, но в цял свят е известна с монашеското си име Майка Тереза. Родената в Скопие албанка посвещава живота си на Бог и на най-бедните. На 26 август се навършиха 100 години от рождението й.

• Мария Кюри

Мария Склодо̀вска-Кюрѝ е френска физичка и химичка от полски произход, пионер в областта на радиологията и първият носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия (в резултат от споделянето, тя реално притежава 1,25 Нобелови награди). Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната. Родена е във Варшава, но през 1891 г., на 24-годишна възраст, се премества в Париж, Франция, за да изучава точни науки. Там придобива всички научни степени и постига научната си кариера, като става натурализирана френска гражданка. Основава Институти „Кюри“ в Париж и във Варшава.

Заедно с Пиер Кюри и Анри Бекерел, Мария Кюри е наградена с Нобелова награда за физика през 1903 г., като по този начин става първата жена, носителка на престижната награда. След 8 години, през 1911 г., тя получава Нобелова награда за химия „като награда за нейните заслуги за развитието на химията чрез откриването на елементите радий и полоний, чрез изолацията на радия и изучаването на същината и съединенията на този елемент“. Мария Кюри постъпва етично, като не патентова процеса на отделяне на радия, а оставя научната общност да го проучва. Тя е първият човек, който е награден с две Нобелови награди и е един от двамата Нобелови лауреати, на които са присъдени награди в две различни области на науката. Другият е Лайнъс Полинг.

• Елизабет Кейди Стантън

Елизабет Кейди Стантън е американска социална активистка, аболиционистка и водеща фигура в ранното движение за права на жените в САЩ. Нейната Декларация на мненията, представена на първия конгрес за права на жените през 1848 г. в Сеника Фолс, Ню Йорк, често се сочи като основополагаща за първите организирани движения за права на жените и женски суфражизъм в Съединените щати.

След Американската гражданска война посветеността на Стантън на женския суфражизъм води до схизма в движението за права на жените, когато тя и Сюзан Б. Антъни отказват да подкрепят четиринайстата и петнайстата поправка в Конституцията на САЩ. Тя се противопоставя на даването на допълнителна правна защита и избирателни права на афроамериканскитемъже, докато на жените — чернокожи или бели — тези права биват отказвани. Тази й позиция, както и мнението й относно организираното християнство и женските въпроси отвъд избирателните права, водят до сформирането на две отделни организации за защита на правата на жените, които се обединяват отново, със Стантън като президент, двадесет години след отцепничеството й от основното движение на женския суфражизъм.

• Хелън Адамс Келър

Хелън Адамс Келър е американски автор, политически активист, и лектор. Тя е първият глух и сляп човек, получил бакалавърска степен в изкуствата. Келър се превръща в световноизвестен автор и оратор. Тя е запомнена с това, че е защитник на хора в неравноправно състояние. Тя се изгражда като пацифист, опонент на Удроу Уилсън, социалист-радикал, и подръжник на контрола върху раждаемостта. През 1915 година, заедно с Джордж Кеслър, основава организациятаHelen Keller International (HKI). Организацията е съсредоточена върху изследването на зрението, здравето и правилното хранене. През 1920 г., тя помага за основаването на Американския съюз за граждански права (ACLU). Келър и Съливън пътуват в над 39 страни, като осъществяват няколко пътувания до Япония и се превръщат в любимки на японския народ. Хелън Келър написва и издава общо 12 книги и няколко публикации в медиите.

През 1999 година, Келър е включена в списъка на Галъп, за „Най-влиятелните и уважавани хора на 20 век“.

През 2003 година, щата Алабама, почита паметта ѝ, чрез издаване на юбилейна монета с нейния лик.

Болницата „Хелън Келър“ в Шефилд, щата Алабама, е построена в нейна чест. Има улици, носещи името на Хелън Келър в Гетафи, Испания, и Лод, Израел.

Заведение за предучилищна подготовка, за глухи и трудно чуващи деца в Мейсур, Индия, е кръстено с нейното име, от създателя му K. K. Шринивасан.

На 7 октомври 2009 година, бронзова статуя на Хелън Келър, е поставена в Националната зала на статуите, като замества тази на Джабез Ламар Монро Къри. Статуята представя Хелън като седемгодишно дете, стоящо до водна помпа. Статуята символизира момента от живота на Келър, в който тя разбира смисъла на първата си дума: В-О-Д-А, изписана в дланта ѝ, от нейната учителка Ан Съливън. В основата на статуята са изписани с брайловото писмо следните думи: „Най-добрите и хубави неща на света, не могат да се видят или докоснат, а трябва да се почувстват със сърцето.“ 

• Мери Уолстънкрафт

Мери Уолстънкрафт  е английска писателка,философка и феминистка. Тя е най-известна с творбата си Защита на правата на жената (1792), в която твърди, че жените по същество не са по-долни от мъжете, но изглеждат така, само защото им липсва образование. Уолстънкрафт внушава, че и мъжете и жените трябва да бъдат третирани като рационални същества и си представя социален ред, основан на разума. 

Първото американско издание на ‘Защита на правата на жената(1792)

‘Защита на правата на жената е едно от първите произведения на феминистката философия. Авторката го посвещава наТалейран, с напразната надежда да повлияе на законодателството в революционна Франция. В него Уолстънкрафт убеждава, че жените трябва да имат образование съизмеримо с тяхната позиция в обществото и продължава с редефиниране на тази позиция, твърдейки, че жените са от съществена важност за нацията, защото те образоват децата и защото могат да бъдат „спътници“ на техните съпрузи, а не просто съпруги. ^[21] Вместо да се гледа на жените като на украшения на обществото или имущество, с което да се търгува за женене, Уолстънкрафт защитава виждането, че те са човешки същества, заслужаващи същите фундаментални права като мъжете.“

• Валентина Терешкова

Първата жена-космонавт Валентина Терешкова преди 50 години летя в космоса. Днес е депутат в Руската дума, но заявява, че е готова да лети до Марс.

На 16 юни 1963 г. командирът на космическия кораб „Восток-6“ Валентина Терешкова предаде на Земята поздрави от космоса и записа името си в историята като първата жена-космонавт в света.Това е огромен научен успех и също голям коз за пропагандата на СССР по онова време. Две години след историческия полет на Юрий Гагарин, Валентина Терешкова излетя на борда на кораба „Восток-6“ и на 26-годишна възраст стана национална героиня. Тя си остава до ден днешен единствената жена, полетяла сама в космоса. През април 1962 г. Терешкова и още четири жени от СССР, подбрани от стотина кандидатки, са зачислени в 1-ви отряд на 1-ви отдел. При спазване на най-строга тайна за космически полет са избрани две инженерки, учителка, стенографка и работничката Валентина Терешкова, която е извършила 90 парашутни скока в клуб по парашутизъм за любители.

• Амелия Мери Еърхарт  е американски авиатор, една от първите жени-пилоти и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан.

През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. „Просто разбрах, че трябва да летя“ казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение приАнита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет — „Кинър Ърстър“ — който нарича „Канарчето“. На 22 октомври 1922 г. Еърхарт вдига Канарчето до 14 000 фута, световен рекорд за жените пилоти. На 15 май 1923 г. става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.

Еърхарт мечтае и за собствен рекорд. През август 1928 г. тя става първата жена, прелетяла сама над Северна Америка и обратно. През 1929 година се пробва и в авиационно състезание за жени (от Санта Моника до Кливланд) и печели трето място. През 1930 г. започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където настоява за отделянето на женските рекорди. Скоро и Международната федерация по аеронавтика въвежда разделението. На следната година поставя нов световен рекорд за височина — достига 18 415 фута. По същото време започва да съдейства на организацията „Деветдесет и деветте“, създадена, за да подпомага жените авиатори. Името на организацията е измислено от нея — на първото събрание се събират точно 99 жени.

• Ануше Ансари

Ануше Ансари  е първата жена космически турист, учен. Тя е американка от ирански произход, родена в Мешхед на 12 септември 1966 г. Съосновател и ръководител на компанията Prodea systems, Inc. На 18 септември 2006 г. става първата жена-космически турист. Ануше е член на настоятелството на Съвета на фондацията X Prize Foundation, която е основен спонсор на наградата „Ансари X Prize“, присъждана за първи частен суборбитален космически кораб.

• Емелин Панкхърст 

Емелин Панкхърст  е британска политическа активистка и водач на британското движение на Суфражетките . Въпреки че тя бива негативно критизирана за своите войнствени тактики, нейната дейност е призната като критичен елемент от постигането на право на глас на жените във Великобритания.

В навечерието на Първата световна война Емелин и Кристабел спират всички действия на организацията, за да подкрепят британското правителство в неговата борба снемците. Те насърчават жените да подпомагат индустриалната продукция и окуражават младите мъже да се бият. През 1918 Representation of the People Act (Закон за избирателната система на хората) дава право на жените над 30-годишна възраст да гласуват. Панкхърст трансформира Съюза в Женска партия, която е посветена да се бори за женско равноправие в публичния живот.

• Ширин Ебади

Ширин Ебади е ирански юрист, защитник на човешките права. Получава Нобелова награда за мир през 2003 за нейната дейност в областта на човешките права идемокрацията. Това е първата жена от мюсюлманско вероизповедание и първият гражданин на Иран, получила това обществено признание.

Ебади е първата жена, която през 1974 става юрист в Иран. Тя е принудена да се откаже от своята обществена дейност, когато през 1979 религиозните консерватори взимат властта и установяват иранската революция и забраняват на жените да полагат обществено полезен труд. Понастоящем Ширин Ебади е преподавател в Университета в Техеран и се бори за правата на жените и децата.

• Катрин Хепбърн

Катрин Хепбърн е американска телевизионна и киноактриса, известна най-вече със своята остроумност, независимост и елегантност. Четири пъти носителка на наградата „Оскар“. Кариерата ѝ продължава 70 години. През 1999 г. Американският филмов институт я обявява за актриса номер едно за последните 100 години. 

• Дороти-Мeри Ходжкин

е британски химик и е получила обществено признание за приноса си в развитието на кристалографията на протеините.Тя подобрява техниката на рентгеновата кристалография – метод, използван за определяне на триизмерната структура на биомолекулите.

През 1969 г., след 35 години работа и пет години след спечелването на Нобеловата награда, Ходжкин успява да разчете структурата на инсулина. Рентгеновата кристалография става широко използван инструмент и е от решаващо значение за по-късното определяне на структурата на много биологични молекули, където познаването на структурата е от решаващо значение за разбирането на тяхната функция. Тя е призната като един от учените пионери в областта на рентгеновите кристалографски изследвания на биомолекулите.

• Роза „Лий“ Луис Маккоули Паркс  е афро-американска активистка за граждански права на чернокожите американци.

Паркс става известна с отказа си на 1 декември 1955 г. да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж. Последвалото ѝ арестуване за гражданско неподчинение води до т.нар. автобусен бойкот в Монтгомъри – едно от най-големите и успешни масови движения против расовата сегрегация, чиято специална организация, която да се грижи за бойкота (Гражданско обединение на Монтгомъри за подобряване на расовите връзки), е ръководена от Мартин Лутър Кинг. Ролята на Паркс в борбата за равноправие на чернокожите американци ѝ извоюва мястото на най-популярната и известната чернокожа жена в американската история.

• Ева Перон

Мария Ева Дуарте де Перон известна и като Евита (7 май 1919 – 26 юли 1952) е втората жена на аржентинския президент Хуан Доминго Перон (1895–1974) и първа дама на Аржентина от 1946 до смъртта ѝ през 1952.

Влиянието на Ева Перон се базира на ролята ѝ на лидер на проперонистките профсъюзи, както и на женската партия. Тя е призната за най-влиятелната жена в историята на Аржентина. През 1951 година Ева Перон започва кампания да бъде допусната до изборите за вицепрезидент. Под натиска на военните съпругът ѝ се противопоставя на това нейно желание. За компенсация през 1952 година тя е обявена за Духовен лидер на Аржентина. Често е обвинявана, че превръща политическия живот в шоубизнес. Въпреки това тя става любимката на народа и появата и сред обществото е истински празник за населението на Аржентина.

• Даяна Спенсър

„Всеки трябва да бъде ценен. Всеки има потенциал да даде нещо в замяна.“
Даяна ще остане в историята като „принцесата на народа“. Една от най-обичаните и ценени личности, посвети голяма част от живота си на благотворителни дейности, давайки един добър пример за това какво е състрадателност и съпричастност. Тя е обявена и за една от модните икони на 20-ти век.

Индира Ганди

• Индира Приядаршини Ганди е индийски политик, министър-председател на Индия от 1966 до 1977 и от 1980 до1984 година.

„Прошката е силата на смелите.“

Индира Ганди е била два пъти министър-председател на Индия. Годините, в които управлява се наблюдава изключителна динамика в областта на банковото дело, промишлеността, селското стопанство. Тя проправя път за демокрацията в Индия. Убита е през 1984 година.

• Малала Юсафзай

Тя е пакистанска общественичка. Родена на 12 юли 1997 година в Мингора в семейството на пущунския просветен деец Зиауддин Юсафзай. Тя става известна с публикациите си в защита на възможностите за образование на момичетата в долината Сват, където активнототалибанско движение прави опити за неговото ограничаване. На 9 октомври 2012 година талибани правят опит да я убият и я прострелват в главата. Атентатът предизвиква широк отзвук в страната и чужбина.

През 2013 година Малала Юсафзай получава от Европейския парламент Наградата за свобода на мисълта „Сахаров“, а през 2014 година Нобелова награда за мир.

• Роза Люксембург 

Тя е  теоретик на марксизма, социален философ, икономист, публицист иреволюционер. Тя е полска еврейка, която по-късно става натурализиран германски гражданин. Роза Люксембург е сред най-влиятелните дейци на германската и европейската революционна социалдемокрация.

През 1906 г., намирайки се във Финландия, Роза написва брошурата „Масова стачка, партия и профсъюзи“, в която обобщава опита на руската революция и формулира в светлината на този опит задачите на германското работническо движение. Брошурата получава висока оценка от Ленин. На Щутгартския конгрес на Втория Интернационал през 1907 г., Люксембург, съвместно с Ленин, внася поправки в резолюцията на Бебел по въпроса за отношението към империалистическата война и милитаризма.

Следва…