Моята 12-годишна дъщеря ми дава повече уроци в живота, отколкото аз на нея. Един от най-добрите й уроци е как да се използва времето. Тя има хиляди занимания и превключва от една дейност в друга с ентусиазъм.

Никога не иска да си ляга, защото се страхува, че може да изпусне някоя възможност да изследва, да учи и да се забавлява. А когато си легне, заспива веднага. От сутринта е изпълнена с вълнение. У нея има хъс за живот, едно постоянно любопитство, радост от живота.

Философията на дъщеря ми за времето е подобна на това, което прочетох върху един стикер: “Животът е кратък. Най-напред си изяж десерта.”

Това всъщност е философията да живееш за мига, защото има само едно време – сега.

Повечето от нас, възрастните, сме склонни да приемем, че времето не може да тече само в момента, сега. Наблягаме ненужно на минали уроци и ги проектираме в бъдещето. Вършим нещата така, както сме ги вършили в миналото и сме решени по същия начин да ги правим и занапред.

Трудно е да отправим предизвикателство към собствените си отдавна наложили се стереотипни представи за минало, сегашно и бъдеще време. Склонни сме да вярваме, че миналото ще продължи да се повтаря в настоящето, а и в бъдещето, независимо какво е, без промяна. Дъщеря ми много рядко си прави труда да мисли за миналото. За нея то просто не съществува, защото живее Тук и Сега.

Бъдещето може да се окаже ограбено от настоящето; можем да не реализираме възможностите, които ни предлага настоящето, само защото сме свикнали да употребяваме условно наклонение: “Ами ако…”, “А какво ще стане…” Тази безкрайна поредица от въпроси, отправени към бъдещето не носи щастие; тя блокира действията ни с предположения за евентуални лоши резултати, ако не спазим точно определени условия и ако не преодолеем естественото си чувство за страх пред всяко неизвестно, каквото е и бъдещето.

Лошото е, че докато обмисляме всички възможни варианти, които биха могли да ни се случат, ние забравяме да живеем; не ни оставя време да живеем.

“Залепването” в миналото, което влачим и в настоящето; задръстването на настоящето с “Ако” и “Може би” по отношение на бъдещето, е най-сигурният път към отчаянието и безизходицата. Изходът е в Закона “Живей Тук и Сега”.

Същността на този закон е: ако се занимаваме с мисли и действия, които НЕ подкрепят живота, а ни потискат и депресират, ние се впускаме в отрицателно мислене и пропускаме да живеем сега, в настоящето, в мига, в единственото време, с което наистина разполагаме.

Ако сме вглъбени в дейност, която е животопоощрителна, ако се наслаждаваме на това, което правим в момента, вместо да се самосъжаляваме, съдим и критикуваме или умуваме какво би било, “Ако…”, тогава ние живеем в настоящето. Това е едно от измеренията на Съвършеното здраве, което никога не бихме познали, ако не култивираме у себе си душевната нагласа да живеем в настоящето.

Ние всички сме склонни да се въздържаме да живеем истински, докато не разрешим някой проблем.

Започнете да живеете пълноценно сега.

Законът “Живей Тук и Сега” е пълна противоположност на отлагането. Отлагайки нещо, което не ни харесва, ние отлагаме и приятни неща, без дори да подозираме, защото животът е комплекс от всичко – и хубаво, и лошо.

Ние разпределяме на дажби удоволствията и радостите, като че наличието им е ограничено.

Истината е, че както болката, нещастието и страданието са неограничени, така е и с радостта, удоволствието и реализацията. Ние сме тези, които разпределяме всичко на дажби, за да си имаме “за после”.

Откажете се от начина, по който сте мислили досега. Уловете мига. Защото той е всичко, което имаме. Изживейте го пълноценно. В това се състои същностна на неоспоримия закон “Живей Тук и Сега”

от „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ 

автор Грег Андерсън