Свободата без етикети

on
  • “Всичките тези етикети, които слагаме върху себе си, в един момент престават да ни вършат работа. На времето вървях наоколо, наричайки себе си “пристрастен”, след това се наричах “духовен”, след това “такъв, който може да емпатизира”, след това “високо чувствителен”, след това “просветлен”, след това “такъв, на който не му пука дали е просветлен”. Така както го виждам в момента, това създава много звуци, но само толкова. Както Джуди го каза, отбележи думите “високо чувствителен”, махни след това думите и почувствай усещането. То никога не казва, че е твърде много. Думите са тези, които го казват. То просто е нещо, което е било почувствано. Просто е.”

~ Скот Килоби

 

  • „Изоставената градина бързо буренясва. Същото се случва и със самооценката ни. Оставена без наблюдение, тя обрасва с бурените на чуждите убеждения. Изгодни на тези, които ги сеят. Те се закачат като репеи и се закрепват чрез редица нови навици. Навици на човек, изоставил себе си и усъмнил се в собствената си сила.

    Навикът да се сравнява
    Навикът да се сравняваме с другите и да гледаме другите отдолу нагоре е сигурен признак на зависимост. Отричайки своята уникалност, предаваме себе си. Оценявайки себе си чрез другите, рискуваме никога да не опознаем истинското си аз.
    Когато игнорираме източника на собствената си сила, смее обречени да търсим „стопанин“, който да ни води на повод – а той, бъдете сигурни, ще се намери непременно. Ако ние не измислим какво да правим с живота си, ще се намерят такива, които ще го направят вместо нас.

    Навикът да се състезаваме
    Зад ревностния стремеж да бъдем по-добри от някого се крие усещането, че сме по-лоши от другите и опит да се докаже обратното. Докато нараненото его е наш единствен стимул, ще живеем в гонитба. Винаги ще има такива, които ще бъдат по-добри и които ще имат повече от нас. Само че целта на живота е да бъдем, а не да се състезаваме. Да бъдем себе си, а не по-добри от съседа.

    „Само нещастен човек се опитва да доказва, че е щастлив; само мъртвец се опитва да доказва, че е жив; само страхливец се опитва да доказва, че е храбрец. Само човек, познаващ своята низост, се опитва да доказва своето величие“

    Навикът да се надяваме
    Когато се откажем да вярвате в себе си, живеем в надежда и очакване на нещо външно. Надяваме се, че течението ще ни подхване или ще се появи този, който ще ни пренесе през живота. Чакаме нещо цял живот и не знаем какво е то. Животът ни плаши, но отговорността ни плаши още повече.
    Като живеем според чужд сценарий и следваме чужда посока, лишаваме себе си от магията на живота. Чудесата не са на утъпканите пътеки, а на неизвестните пътеки. Когато веднъж рискуваме и завиете на своя ъгъл, по собствен избор, ще открием, че не ни трябват водачи.

    Навик да се боледува
    Болестта е уважителен повод да избягаме от проблемите, а едновременно с това да получим съчувствието на околните. Откривайки този страничен ефект, много хора почват да обичат да боледуват. Доказвайки немощта си, проявяват такава сила, на която може да завиди всеки здрав човек.
    Минусът на тая идея е там, че колкото повече внимание и съжаление ни е нужно, толкова и заболяването трябва да е по-убедително и диагнозата – по-страшна. В един момент вече няма да може да симулираме – ще се наложи да се разболеем наистина и задълго.

    Навикът да се търси одобрение
    Когато не знаем собствената си цена, ни се налага да прибягваме към оценка отстрани. В търсене на признание, правим не това, което ни се иска, а това, което ще ни донесе монетка в касичката на заслугите. Но егото не познава насищане. И колкото повече признание получаваме, толкова повече ни е нужно за подкрепяне на собствената ни значимост. Получава се затворен кръг. Можем да го разкъсаме, като осъзнаем, че нашата ценност идва отвътре, а не се състои от сумата на оценките, които получаваме отстрани.

    Навикът да се манипулира.
    Когато не вярваме в собствените си сили, използваме чуждите за достигане на собствените си цели. Волю-неволю ставаме манипулатор. Налага ни се да прибягвате до всевъзможни уловки и трикове: да играем на струните на жалостта, да се обръщаме към съвестта на другите и да спекулираме с чувството на вина.

    А когато старите методи залинеят, се налага да се търсят нови. Развиваме ловкост в тази посока, но не и вяра в себе си. Използвайки и принизявайки другите, не укрепваме собствената си самооценка. Вместо да манипулирате, намерете как начин да мотивирате себе си.“

 

  • “Когато решим да бъдем различни, започват да ни съдят, но те не знаят, че съдят собствената си безличност.
    Когато дръзнем да станем различни ни ограничават, но те не разбират, че ги ограничава собственото им тесногръдие.
    Когато покажем, че сме различни ни завиждат, но те не знаят, че завиждат заради липсата на воля и кураж да се променят.
    Когато отстоим това, което сме ни изолират за да ни накажат, но те не разбират, че така наказват себе си, лишавайки се от възможността да бъдат автентични.“
Advertisements

4 Comments Add yours

  1. Spas Mantarov каза:

    КАТЕГОРИЧНО ::: Н Е П Р И Е М А М ПОСТАНОВКАТА В ЧАСТТА ,В КОЯТО СЕ ОТХВЪРЛЯ НЕПОИСКАНОТО ДОБРО,КАТО НЕЩО НАРУШАВАЩО ЕТИЧНИТЕ И МОРАЛНИТЕ ЗАКОНИ НА ЧОВЕШКИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЕ,ЗАЩОТО “ ДОБЪР ЛИ Е ОНЗИ, КОЙТО ВИЖДА ЧЕ ИМАЩИЯТ НУЖДА ОТ ДОБРО, НЕДООЦЕНЯВА КАЧЕСТВАТА НА ОНЗИ,КЪМ КОГОТО СЕ Е УСТРЕМИЛ,И КОГАТО УТРЕ ДОЙДЕ МИГА НА ПОРЕДНАТА РАНА И ПОРЕДНОТО РАЗОЧАРОВАНИЕ И СНИЖАВАНЕ СКАЛАТА НА ДОВЕРИЕТО ДА ИЗБИРА И ДА ОБИЧА ПАК ТАКА СЛЕПЕШКАТА КАКТО В СЛУЧАЯ? ТОВА ДОБРО ЛИ Е И ДОБЪР ЧОВЕК ЛИ Е ТОЗИ,КОЙТО ДАВА НЕПОИСКАНОТО ДОБРО,И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДОБЪР ЛИ Е ОНЗИ,КОЙТО СЧИТА ЧЕ НЕЧИЕ ДОБРО МУ ПРЕЧИ ДА ЖИВЕЕ СВОБОДНО В СВОЯ МУ НАСТОЯЩ ИЗБОР!И УТРЕ ,КОГАТО ДОЙДЕ ПОРЕДНОТО РАЗОЧАРОВАНИ И НЕПРИЕЛИТ НЕПОИСКАНОТО ДОБРО СЕ ОПОМНИ И И НАПОМНИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН НА ПРЕДЛОЖИЛИЯТ НЕПРИЕТОТО ДОБРО ЧЕ СЪЖАЛЯВА ЗА ОТБЛЪСНАТАТА ПОДАДЕНА РЪКА,ТОГАВА НЯМА ЛИ ТАЗИ РЪКА ДА БЪДЕ ВЕЧЕ ИЗПЕПЕЛЕНА ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ТОПЛОТА И ДА НЕ Е В СЪСТОЯНИЕ ДА Я ПОДАДЕ С РАЗБИРАНЕ И РАДОСТ ОТНОВО! И В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ОТ НЕПРИЕТОТО „НЕИСКАНО “ ДОБРО ,НЕ СТАВАТ ЛИ ЖЕРТВА , НЕ САМО ДВЕТЕ СТРАНИ , НО И МНОГО ПОВЕЧЕ ХОРА ….

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s