„Ще има моменти в живота ви, когато ще се наложи да се освободите от всичко старо, да се пречистите. Ако има нещо, което ви прави „не щастливи“, ако нещо ви дърпа надолу, освободете се от него! Ще разберете, че когато сте свободни,вашата истинска сила и същност излизат навън.“
Има доста четива за освобождаването ни от неща, приятелства, връзки, които ни правят нещастни, които ни тежат или дърпат все назад. От Ошо до Куелю всички говорят за това пречистване. Има ли обаче точен момент кога момента е подходящ? Има ли рецепти кои са тези хора? Има ли рецепти, кога сме готови да го направим?
Не вярвам в рецепти. Даже и в готварските. Експериментирам. Обичам да черпя мъдрост от различни личности, но до там. Не мога да следвам сляпо чужд опит и догми. Обичам да откривам моята истина научена през призмата на опита. Така и с разчистването в личният ми живот. Вярвам, че за всяко нещо си има времето. Всеки от нас има неговият си уникален път през който трябва да мине, да падне, да стане, да научи, пак да пада…Всеки може сам да забърка своята си рецепта как да „оздравее“ и да се освободи от нещата, които му тежат.
Свободата е хубаво нещо. Даже и робът е свободен. Той има свободният избор да бъде такъв. Всички действаме със свободата на нашият избор. Даже и в грешките и в трудните ситуации ние правим избора да бъдем там. Без оправдания,че някой ни притиска или ни е виновен. Ние сме действащите лица дори и в тежките ни моменти, дори и в паденията ни. Ние сме основните герои. Това е най-важното да помним. Че всичко, което става е и с наше участие.
Къде тогава е проблема? Абсурдно ли сами да се вкарваме в трудности, където все си мислим, че някой друг е виновен?
Осъзнаването. Колкото и изтъркано да звучи вече тази дума, тя отразява същността и решението – осъзнаването е решение. Няма рецепта да станеш по-разбиращ, приемащ, да грешиш по-малко. Може да си мислиш, че животът ти е пълен с хора, които са токсични, които ти създават трудности, обиждат те, нараняват те…. Ти си ги допуснал там. Това е истината.
Всичко и всеки, който се намира в животът ни е там, защото ние сме го допуснали. Всяка обида или пречка е там, срещу нас, защото ние сме създали условия тя да е там. Не искам това да прозвучи като обвинение. Не… Това е моята истина 🙂
Откровено, много бих желала всеки да осъзнае собственото си главно участие в животът си. Често се случва нещо разтърсващо в животът, за да ни отвори очите. И за преодоляване на шока няма рецепта. Всеки знае как да се излекува. Душата знае. Тя ще получи своите уроци. Ако не може от първият път ще опита пак. Лекуването винаги се крие в процесът.
Автор: Видислава
~ Да приемеш себе си е форма на любов. Любовта е най-великият магнит за позитивните промени в живота ви. Ако вие обичате и приемате себе си такъв, какъвто сте, ще привличате онези обстоятелства и хора, които отразяват вашата любов към самия вас. Толкова е просто.
Усещайте своята енергия и всичките си чувства. Усещайте колко сте красиви и искрени точно сега, във всичките си битки и печал. Вие наистина сте красиви с всички ваши „несъвършенства” и „недостатъци”. И това е единственото осъзнаване, което е от значение.
Приемете се такива, каквито сте, отпуснете се и погледнете на „многото пороци” с чувство за хумор. Съвършенството не съществува като вариант. То е само илюзия. Да сътворявате реалността от сърцето означава да осъзнавате вашата Светлина тук и сега. Осъзнавайки Светлината, знаейки за нея, вие засаждате зрънце, което ще прорасне и ще даде форма на физическо ниво.
~ Живеейки в сърцето, вие се заслушвате в него и действате в съответствие с това. Не мислите, а с будно и отворено съзнание слушате какво ви говори сърцето. Сърцето говори посредством чувствата, а не чрез ума. Най-добре можете да чуете гласа на сърцето, когато сте спокойни, отпуснати и заземени.
Сърцето показва пътя към най-любящите и изпълнени с радост реалности, достъпни за вас точно в този момент. То нашепва и неговите предложения не са основани на рационални размисли. Можете да разпознаете гласа на сърцето по лекотата и нотките на радост. Лекотата присъства, защото сърцето не опитва да се наложи – няма струни, чрез които да ви привърже към неговите предложения.
Вашето „аз съм сърцето” не е привързано към вашите решения, то ви обича каквото и да направите. Да живеете от сърцето не означава да живеете в пасивност или безразличие. Изисква се голяма сила да позволите на нещата да бъдат такива, каквито са без да им поставяте етикети правилно или неправилно, без фаворизиране на нещо за сметка на друго. Това е силата да присъствате тотално, силата да застанете лице в лице с всичко и просто да го наблюдавате. Можете да усещате пустота, депресия или нервност, но не се опитвайте да ги прогоните. Просто ги обгърнете с вашето съзнание.
~ Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаяте, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е.
Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате.
Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.
~ Памела Крибе ~
Подобни публикации:
Седемте огледала на Есеите, Емоционалният манипулатор, Свободата да бъдеш себе си, Закон за резонансът,12 Закона на кармата
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
Свързани
Soul Page 
Много ти благодаря Видислава за това послание което ми изпрати , приемам го и го разбирам и също го споделям , искам да знаеш че уцели точният момент за мен , защото има неща който все още чистя от себе си , те са стари , работя по въпроса , но пътят за мен специално е доста труден и не лек , но има и друга истина дава ти се толкова колкото можеш да носиш ,.Много ти благодаря . Бъди благословенна с жизнерадост , любов и благоденствие и щастие . Душевната ми болка е защо соственият ми баща ми е причинил толкова болка , непримане , и не обичане ,. Как да се науча да обичам баща си, когато само болка и турмоз съм видяла от него , Мислех че съм му простила дълкоко в себе си и когато му протегна ръка да се помирим, той пак не иска , и връща старите емоции и нарянявания, а аз искам да вървя напред , сърцето ми така жадува за любов , и все е празно. Моля се на Господ да ми даде сили , всички ми казват той няма да се промени , той си е такъв , а аз си мечтая баща ми да ме обича .
Нели Миланова .
ХаресвамLiked by 1 person
Здравей, Нели. Благодаря ти отново за хубавият отзив. И аз мисля като теб – дава ни се толкова, колкото можем да понесем. Пък и вярвам, че всеки си идва с уроците за отработване и всичко има по-възвишени цели. По отношение на прошката смятам, че всичко започва от приемането. Приеми, че това е бил начинът на действие на баща ти, съобразен с неговите разбирания.
Понякога родителите ни правят грешки с нас, но това само защото те самите копират от техните родители. Пък и всички грешим. Стига само да не вредим и нараняваме другите с нашите грешки.
Получава се един кръговрат, но мисля че сегашните поколения осъзнато ще прекъснем веригата. Обичта ще дойде след прошката и приемането. Вярвам, че ще се справиш.
Хармония и лекота ти желая.
Поздрави, Видислава
ХаресвамLiked by 1 person