Напомняно ми от фейсбук тези дни, тази сутрин станах със странното усещане, че Великден наближава. Едно ми е тихо и някак мъчно, но реших да пиша.
Минаха сезони и периоди, когато съм се отнасяла по различен начин към празниците. Спомням си имаше моменти преди години, когато много ми харесваше да украсявам вкъщи, за който и да е празник.. След това си го обясних с търсенето на свежест и красота около мен. За традициите и празниците по календар имам особенно мнение.
Смятам, че всеки ден е празник. Не ми харесва да използвам тази дума и да се веселя изкуствено на дата, която друг е определил. Празника за мен е вътрешно усещане, а не трапеза с храна. Традициите не са това, което което бяха… Не и за мен. Въпрос на избор е всичко. Боядисвала съм яйца преди години заради децата уж, като са били по-малки. В крайна сметка се убедих, че не ги радва чак толкова. А и те са вегетарианци. Промяната се случва и с нас.
И се запитах защо правя нещо, в което не вярвам, не искам да участвам, или да го правя защото „всички така правят“ и което нещо олицетворява „празник“, който е срещу моите разбирания… Естествено комерсиалността на празника расте, яйцата стават все по-цветни, индустрията се надпреварва да поднесе колкото се може по-ефектни бои и ето го капанът с поредният празник, където търсим оригиналността и следването.
Не съм от хората, които следват. Не и на онова, в което не вярвам. Между двете ни уши имаме нещо, което се нарича мозък. И ако не умеем да го използваме други ще го използват вместо нас…
За религия изобщо не искам да отварям темата.. За мен това е дума, която разделя хората. Изобщо сигурно доста хора даже и не знаят историческите събития свързани с християнството, но следват традициите. Тяхна воля. Аз не съм харесвала подобни неща, измислени от хора. Вярвам във висша сила, но не и онази наречена с хиляди имена от хора.
Друго нещо свързано с величието на празника… Агнетата, животните..които геройски умират за нечия трапеза. Няма да развявам лозунги, да убежавам никой в нищо. Даже не искам и да ви подканям за „жертвата“ да не ядете животно.
Стигнах до извода, че е въпрос на осъзнатост. Защото храненето би трябвало да е осъзната дейност. Както и всичко, заради което ни е даден умът. И сърцето. Споделяла съм разни неща, преди години, за да „показвам“ голата истина за живота и смъртта на животните, което е част от голямата индустрия за печелене на пари. В един момент тотално разбрах, че няма смисъл. Всеки ще „види“, когато му е времето. Колкото и да буксувам от мъка, животни се убиват, хората ядат и не им пука… Виждам, че напредъка става. Все от някъде започва. Излиза информация.. За онова, което е в чиниите и по трапезите. Става, когато хората търсят и се питат „Защо правя това?“ или „Носи ли добро това мое действие? „.
Единственото, за което мога да запазя тихо мълчание и тъга тези дни, са точно онези малки душици, които ще бъдат превърни в обикновенно месо. Въпрос на осъзнатост е да не искаш да нараняваш, да не искаш да се храниш с плод на насилие. Докога ще се мислим за егоисти и че света ни пренадлежи, че животните са тук, за да ни удовлетворяват желанието да убиваме, да ловуваме, да се правят експерименти с тях…
Защо толкова грешно се смята, че е много мъжествено да вдигнеш пушката и да дръпнеш спусъка? И аз мога. Няма невъзможни неща. Няма нищо физически трудно в това да натиснеш спусъкът. Въпросът е защо го правиш. Както всяко друго нещо би било да се попиташ коя е ползата от него…. Дълга тема. Колкото и да задавам въпроси отговорът е в осъзнаването, в онова чувство на щастие и обич към животните. Въпрос на лични ценности и желание за развитие, действие, емпатия..
Преди дни се разхождахме с дъщеря ми в местен, голям парк. Години наред на огромната площ живеят свободно елени. Никой не ги закача, хората им се радват. Е, честно казано се попитах, ако бяха в България дали нямаше да им висят главите на някоя стена… Както става по много други части на света естествено. Но първата мисъл е за Родината.
В същият този парк се намира и голямата зоологическа градина. Хранейки елените и после минавайки покрай високите стени на зоологическата градина, контрастът беше голям, в усещането, в знаенето, че онези вътре са затворени, а другите тичат навън свободно. Като че ли отгатвайки мислите ми дъщеря ме попита: “ Как си мислиш, че ще се чувстват онези животни вътре, ако знаят, че елените навън нямат клетки и ограда? Дали няма да са тъжни? “ Честно казано запазих дълго мълчание. С нея сме говорили доста пъти години насам, за тези неща и цирковете особено. След това самата тя (на 9 год е) беше разказвала на нейните приятели. Нямаше смисъл от думи..
Вярвам, че всеки човек дълбоко в душата си го знае. Знае кои сме, знае кое е човешко и хубаво да се прави. Затова и смятам, че всички лоши постъпки свързани с животните са въпрос на осъзнаване. Въпрос на избор, въпрос на доблест и уважение към всяка жива твар на планетата. Моят избор е да не участвам в каквото и било нараняване на животно. Жалко, че често нямат правото на избор. Всичко на планетата е едно цяло. Унищожавайки едно, страда друго. И все пак се надявам, че ще има повече живи, тичащи агнета и козлета тази година.
Soul Page 
Прекрасна страница – хармония блика от всякъде.
Докато четях написаното по-горе и си мислех „Да не съм писала в просъница и да не помня“.
Голямо „Благодаря“ за размислите и затова, че създавате мислещи и грижещи се Хора.
Дерзайте и празнувайте факта, че носите на света по-малко страдание всеки ден.
ХаресвамLiked by 1 person
Здравей, Пламена.
Благодаря ти за отзива. Радвам се, че откриваш полезни неща тук.
ХаресвамХаресвам
Браво намерих още пробудени хора.Не всичко е такова каквото изглежда: http://www.parallelreality-bg.com/statii/ezoterika/319-2011-04-24-08-39-47.html
ХаресвамХаресвам
Благодаря Ники, за споделянето!
ХаресвамХаресвам
Страхотна статия… все едно прочетох мислите си.. 🙂
ХаресвамХаресвам
🙂
ХаресвамХаресвам
Прекрасно е чувството да си с някого на една честота.Благодаря ти Владислава!Доста хора се събуждат и се надявам утопията за свят без насилие,работещ заедно с природата,а не против нея да стане реалност.Вярвам и знам,че това ще е бъдещето!
ХаресвамХаресвам
Благодаря ти, Надя! Благодаря за мнението ти. За мен също е прекрасно да знам, че има хора, мислещи като мен. Затова и вярвам в промяната!
ХаресвамХаресвам
Това е истината според мен! Дано все повече хора започнат да осъзнават това и то по-скоро. Има много страдания за живите същества на Земята и без това, а ние имаме избор и можем да не „наливаме масло в огъня“.
ХаресвамХаресвам
Случайно попаднах на публикацията Ви и тя ме провокира да изкажа някои мои мисли по темата. Вие твърдите: „моят избор е да не участвам в каквото и било нараняване на животно“. Това че не ядете месо не означава, че не го правите. Какво имам предвид- имате мебели, които се правят от дърво, което се отсича и се нарушават местообитанията на животните и те умират; бензина, който използвате идва от петролни компании, които предизвикват щети на морските и дивите животни; пластмасата, която използвате често замърсява морската екосистема; милиони животни като мишки и зайци биват убивани всяка година, когато земеделската земя се приготвя за култури като пшеница, соя и царевица (които навярно консумирате).
Уважавам правото на избор на всеки, но за мен представата за хармония в света е илюзорна.Светът не е устроен по този начин (и тук не говоря само за хората). Освен в резултат на човешката намеса, която описах по-горе, всеки ден умират безброй животни и в тази смърт човекът няма пръст. Койотът яде агнето, по-голямата риба яде по-малката.
ХаресвамХаресвам
Здравейте, благодаря за мислите Ви.
Повечето неща, които казвате са така. Запозната съм с тях. Естествено, че само по себе си неяденето на месо не оправя проблемите в света, но все пак е принос. Всяка капка в океанът е важна. Всеки прави това, което може. И е важно усилието, важна е добрата умисъл и цел. Ако мислим, че с каквото и да е добро дело, няма да променим светът, то ще се откажем да ги правим. А аз вярвам, че всеки човек, ако поеме даже и малка отговорност наистина нещата ще са различни. 🙂
Темата е дълга, със сигурност има много различни мнения по нея. Това тук са мои разхвърляни сутрешни мисли. И те не изчерпват всичко, което мисля. Както може би и Вие можете да кажете още..
Поздрави и благодарност от мен 🙂
Видислава
ХаресвамХаресвам
Благодаря ти, Видислава!
И аз приличам на теб, като останалите коментиращи. Дано това да е добра новина.
🙂
ХаресвамХаресвам
Здравей, Велина! Благодаря ти и аз! Радвам се, че срещам единомишленици 🙂
ХаресвамХаресвам
Съгласна съм с всичко казано от Контстантин,но това са разсъждения подвластни на времето и действителността,такава каквато я виждаме със собствените си очи сега, в този момент .А доколко реалността е реална..може би рано или късно ще разберем още по въпроса от квантовата физика.Представете си сега тъмните средни векове и жена беряща билки за лек в гората.Обявяват я за вещица и я изгарят.Сега си представете 4010 година.Хората са престанали да ядат месо,плодове и каквото и да е и са минали на слънцеядство.Усвоили са енергиите,телекинезата,телепатията,живеят в хармония с природата и т.н.Ще попитате-„Мен това какво ме засяга,аз отдавна няма да съм между живите?“ Точно тук е разликата… във вярата.Вярата на отделния индивид,която ще го кара с всеки изживян пореден живот да еволюира духовно и не е рамкиран във максималните стотина години човешки живот.Този индивид,макар изатворен в днешната матрица ще търси малките стъпки,малките начини да подобрява себе си ,а така и цялата тъжна картинка около себе си.Поздрави и бъдете здрави!
ХаресвамХаресвам
Здравей, Надя. Много ми допадна твоят коментар. Благодаря за споделеното!
Поздрави и слънчеви дни!
ХаресвамХаресвам
Здравейте Видислава! Много е хубаво, че има хора като вас/включвам и себе си в това число/,защото това показва, че все още има надежда за този свят пълен с насилие и болка.
ХаресвамХаресвам
Здравей Богомила, красиво име имаш 🙂 Аз също се радвам, че хората, желаещи свят без насилие и болка, се увеличаваме. Смятам, че съзнанието е в основата на всичко. Така че, започвайки от нас, можем да бъдем пасивен пример и за околните. 🙂
Благодаря ти за споделеното.
ХаресвамХаресвам