„…колкото повече се събуждаме, толкова повече съзнаваме болката и тъмнината, които внимателно сме заровили в нашата психика. Когато светлината на нашата съзнателност освети болката, всичко, което сме изградили около нея, за да се защитаваме от нея, започва да се разпада. И често изплашени, ние се извръщаме от нея…

Всички ние сме чувствали как нашия крак „заспива“. Той се сковава, но когато кръвообращението се задвижи и той започне да се „пробужда“ – ох! Доста е неприятно, нали? Духовното пробуждане може да е подобно на това. Когато осъзнаването ви е заспало, вие сте несъзнателни и вцепенени. Не чувствате, не чувате или не виждате много. Когато обаче започнете да се пробуждате, ви полазват „тръпките“. Дълго потисканата болка, емоции и мисли излизат на повърхността на съзнателния ви ум.

Добрата новина е, че имате избор. Можете да изберете да се съпротивлявате на този процес на психична детоксикация и с усилия да продължавате да заравяте болката. Или можете да изберете с готовност да се изправите пред изпитанията – и наградите – на това психично приключение в дълбините на своята същност….

Когато кракът ви се пробуди от сковаността, е болезнено, но знаете, че ще премине. Колкото повече се отпускате и оставяте усещането да премине, толкова по-бързо отминава. Същото се отнася и до болката, която се появява с духовния растеж. Трябва да я оставите да премине. Съпротивлението не само е безсмислено, но и налива „масло в огъня“….“

Майкъл Тамура

„Потвърждаването започва, когато кажем „здравей“ на духа. Тогава той може да стане нашият духовен паспорт, с който смело да търсим нови духовни хоризонти, излизайки от овехтялото старо жилище. Потвърждението винаги води до подобрение на състоянието ви. От друга страна, ако не потвърждавате или пренебрегвате потвърждението, състоянието ви ще се влоши. Нищо във Вселената не остава на едно и също място; условието на съществуванието винаги се придвижва напред към повече цялостност или към повече разруха. Това е пътят на Живота. И потвърждението е тайния ключ към цялото учение и лечение; без него не можете да постигнете духовно израстване и осъществяване на своята цел.“

Майкъл Тамура, „Отговорът си ти“

„Под слоевете на усилието и съревнованието ще откриете слоевете на очакването и осъждането. Създаваме си очаквания, за да избегнем укора на болката от осъждането. И се опитваме да избягаме от болката на неоправданите очаквания и липсата на стойност като се затворим в осъждане. Осъждането е това, което сочите като причина за болката си; очакването е онова, което се надявате, че ще я премахне. Осъжданията ви държат в миналото, очакванията ви изпращат в бъдещето.“