Истинската независимост в нас се проявява когато спрем да зависим от мнението на другите, от социалните норми, от очакванията на другите, от опитите да се впишем в приетите клишета, само за да изглеждаме „нормални“ в нечии очи. Не искам да съм нормална спрямо общественото виждане…
Свободата да изживяваш себе си, да изграждаш себе си е най-ценното нещо, последвана от независимостта. И колкото и да сме социални същества съобразяването с разни традиции и правила не носи свобода, по скоро изпълняване на правила дадени по принуда. Нещо като празниците… трябва да празнувам на тази дата, защото така казва календара… всеки ден е празник без да го пише в календара.
От ранна възраст сме били обект на сравнения, дали това, което правим е правилно или общоприето…от кого? Опитват се да ни впишат в „така правят всички или така е прието“…
И често като аутсайдери се мъчим да изживеем нашата същност. Всеки се е сблъсквал с общественото мнение, дори и само в роднинският кръг…
Но когато решим да живеем по нашите критерии, харесвания, да проявяваме себе си без страх е различно. Тогава всичко е в наши ръце.
„Истинската спонтанност означава липса на страх и вътрешна независимост и свобода. Колкото повече робуваме на даден предразсъдък, натрапено ограничение или на сковаващо духа и цялото ни същество правило или норма, толкова повече ни е невъзможно да почувстваме и проумеем както себе си, така и света около нас. Защо ли? Защото нещата, които отвън ни ограничават, ни карат да се идентифицираме с определен модел, който някой някога си ни е посочил и наложил, като пример, който да следваме.“