„Един ден трябваше да отида на зъболекар, но се оказа, че моят стоматолог е в почивка и влязох при негов колега. Той започна да ме преглежда, при което изпитах силна болка. Казах му, че ме боли, при което той спря за миг и започна отново, но пак усетих същата силна болка и отново му казах. Колегата на моя зъболекар не се интересуваше от това какво изпитвам, а продължаваше да човърка, без да вземе някакви мерки за обезболяване. Отново и отново. А това беше само първоначален преглед.

В този момент аз казах: “Добре, това е достатъчно”. На което той отговори: “Не съм свършил, имаме още доста работа”.
Но аз взех решение това да спре. Нямаше да го чакам да ми даде разрешение да напусна. Цялата се тресях, защото това беше първия път, когато правя подобно нещо. В миналото търпях хората да се държат към мен по начин , който не харесвам и се оплаквах по-късно на приятелите си. Това е начинът, по който ставаме жертви.

Този зъболекар не направи нищо, за да намали дискомфорта ми и не се интересуваше от болката ми. Беше ясно, че ако не се промени нещо, нищо няма да се промени.
Махнах престилката въпреки протестите му и се изправих. Това е начинът, по който възвръщаме силите си. А именно – като си припомним, че имаме силата да промени нещата във всеки един момент.

След като се изправих, той възкликна: “Какво правите, не сме готови”. Аз просто казах: “Ние сме готови. Ще се върна, когато моят зъболекар е тук”.

Тръгнах си, трепереща и въодушевена в същото време. Не можех да повярвам какво съм направила.
Аз не обвинявам този зъболекар. Може да има милион причини за това че е бил невнимателен. Но моята работа е да защитя себе си и да се спра този процес. Ако му бях позволила да продължи и да ме боли, това щеше да е по моя вина толкова, колкото и по негова (ако не и повече).

Това е само пример, но в ежедневието има много малки начини, по които ние даваме власт на другите и се превръщаме в жертва. Наша работа е да се грижим за себе си и нашите нужди. Когато очакваме другите да го правят вместо нас, ние им отдаваме силата си.

Разбира се, аз не се събудих просто една сутрин различна, смела и готова да реагирам по нов начин. Това е резултат от продължителната ми работа ми с моя треньор.
Наистина моделите на мислене и поведение се променят бавно и е необходимо търпение. Но най-важното, което треньорът ми ме научи, е, че самоувереността идва от опита, от действието, от смелостта.

Често ние не правим нищо, защото не се чувстваме достатъчно уверени. А за да се почувстваме уверени, е необходимо да направим първата крачка.
Поемайки отговорността за себе си и имайки куража да възвърнем силата си в момента, ние преставаме да бъдем жертви.“

разказ на Рут Хейдикън – английски автор и треньор по Пътят към душата