Грешката на прибързаните заключения

Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:

– Татко, виж, дърветата се движат назад!

Бащата само се усмихнал и продължил да наблюдава пейзажа навън.

В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.

След малко младежът отново се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено започнал да коментира препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:

– Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!
– Да, сине… – ласкаво се усмихнал бащата.

Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена, която очевидно възрастният човек намирал за напълно нормална.
След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А после, обзет от неописуема радост извикал:
– Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?

Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:

– Извинете, но може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.

– Ние точно се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя сложна операция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда… – тихо отговорил възрастният мъж.

Източник: gnezdoto.net

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s