Здравата жена много прилича на вълчица – тя е силна и пълна с живот,
зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и
вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската
индивидуалност линее, става бледа и призрачна.
Ние сме създадени да преследваме, да раждаме, да създаваме живот.
Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена,
идва време съзидателната функция на женското психе да наводни делтата.
Как въздейства на жените Дивата жена? С нейна помощ – като наставница,
модел, учителка – ние виждаме не с двете си очи, а с очите на интуицията,
която е многоока. Когато следваме интуицията си, ние сме като звездна нощ
– гледаме на света с хиляди очи.
Дивата природа носи изцеление, носи всичко, от което се нуждае жената.
Тя носи лек за всички болести. Тя носи легенди и сънища, думи и песни,
знаци и символи. Тя е и средство, и крайна цел.
Да се докоснеш до инстинктивната природа, не означава да размениш
местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното – бяло, изтокът –
запад, да се държиш безумно или неуправляемо. Не означава да изгубиш
социалните си контакти или човешката си същност. Тъкмо обратното. Дивата
природа лежи в нейната основа.
Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да
живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от
възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и действаш в своя
полза, да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си
женска интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли, да откриеш
собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.
Архетипът на Дивата жена и всичко, което се крие зад нея, покровителства
художничките, писателките, скулпторките, танцьорките, мислителките,
застъпничките си пред Бог, търсачките, откривателките – защото тяхната
работа е новаторска, а това е основното занимание на инстинктивната
природа. Също като във всички изкуства, тя е в душата, а не в главата. Тя
може да проследява и тича, да зове и отблъсква. Може да усеща, крие и обича.
Тя е интуитивна, типична и нормативна. Тя е същностна за женската психика
и душевно здраве.
Тогава какво компрометира Дивата жена? От гледна точка и на
архетипната психология, и на древните традиции тя е женската душа. Ала
има още нещо – тя е източникът на женствеността. Тя е всичко инстинктивно,
идващо от видимите и невидимите светове – тя е основата. Ние получаваме
от нея сияйна клетка, която съдържа инстинкта и познанието, необходими ни
за нашия живот.
„…Тя е силата Живот/Смърт/Живот, тя е инкубаторът. Тя е интуиция, тя е
прозорлива, тя е добра слушателка, тя е вярно сърце. Тя насърчава хората да
останат многоезични, да помнят езика на мечтите, страстите и поезията. Тя
шепне от нашите сънища, тя оставя косми и кални стъпки по пръстта на
женската душа. Те изпълват жените с копнеж да я открият, да я освободят и
да я обикнат.
Тя е идеи, чувства, желания и памет. В продължение на много време беше
изгубена и полузабравена. Тя е изворът, светлината, нощта, мракът и
изгревът. Тя е мирисът на пръст и задното краче на жабата. Нейни са птиците,
които ни разкриват тайни. Тя е гласът, който зове: „Насам, насам…“
Тя е онази, която се гневи от несправедливости. Тя е онази, която се върти
като огромно колело и поражда цикли. Тя е онази, която оставяме да се грижи
за дома. Тя е онази, при която се връщаме. Тя е торният корен на всички
жени. Тя е тази, която ни помага да продължим, макар да си мислим, че сме
победени. Тя е генераторът на нови идеи. Тя е мозъкът, ние сме нейните
мисли.
Къде пребивава тя? Къде можете да я почувствате, къде можете да я
откриете? Тя броди из пустини, гори, океани, градове, испански квартали и
замъци. Тя живее сред кралици и campesinas[7], в директорския кабинет,
фабриката и затвора, в самотната планина. Тя живее в гетото, университета
и на улицата. Тя оставя стъпки, които ние трябва да различим. Тя оставя
стъпки навсякъде, където има плодородна женска почва.
Къде живее тя? На дъното на извора, из притоците на реката или в
небесния простор от праисторически времена. Тя живее в сълзата и в океана.
Тя живее в камбия на дърветата, който свисти, докато расте. Тя е от бъдещето
и от началото на времето. Тя живее в миналото и ние я призоваваме. Тя е в
настоящето и винаги има стол на нашата маса, стои зад нас на опашка и
шофира пред нас на пътя. Тя е в бъдещето и се връща назад, за да ни открие.
Тя живее в зелените кълнове, които се подават от снега, тя живее в
шумолящите стъбла на умиращата есенна царевица, тя живее там, където
отиват мъртвите, за да бъдат благословени с целувка, и където живите
пращат молитвите си. Тя живее там, откъдето произхожда езикът. Тя живее
с поезия, мелодия и песен. Тя живее с четвъртинки ноти и фиоритури, тя
живее в кантатата, сестината и блуса. Тя е в мига, точно преди да ни споходи
вдъхновение. Тя е на далечно място, което понякога се провижда в нашия
свят.
Хората могат да искат доказателства за нейното съществуване. Всъщност
те искат доказателство за съществуването на човешкото психе. Тъй като ние
сме това психе, ние сме и доказателството. Всяка от нас е доказателство не
само за съществуването на Дивата жена, но и за нейното състояние като цяло.
Ние сме доказателството за този необясним женски феномен. Нашето
съществувание е аналогично на нейното.
Доказателство са нашите преживявания със и без нея. Доказателство са
безбройните ни интрапсихични срещи с нея в сънищата и мислите ни, в
копнежите и миговете ви на вдъхновение. Фактът, че в нейно отсъствие се
чувстваме ограбени, е доказателството, че ни е спохождала..
Откъс от книгата „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес