Здравата жена много прилича на вълчица – тя е силна и пълна с живот,

зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и

вярност. И все пак, когато се откъсне от дивата природа, женската

индивидуалност линее, става бледа и призрачна.

Ние сме създадени да преследваме, да раждаме, да създаваме живот.

Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена,

идва време съзидателната функция на женското психе да наводни делтата.

Как въздейства на жените Дивата жена? С нейна помощ – като наставница,

модел, учителка – ние виждаме не с двете си очи, а с очите на интуицията,

която е многоока. Когато следваме интуицията си, ние сме като звездна нощ

– гледаме на света с хиляди очи.

Дивата природа носи изцеление, носи всичко, от което се нуждае жената.

Тя носи лек за всички болести. Тя носи легенди и сънища, думи и песни,

знаци и символи. Тя е и средство, и крайна цел.

Да се докоснеш до инстинктивната природа, не означава да размениш

местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното – бяло, изтокът –

запад, да се държиш безумно или неуправляемо. Не означава да изгубиш

социалните си контакти или човешката си същност. Тъкмо обратното. Дивата

природа лежи в нейната основа.

Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да

живееш в собственото си тяло с увереност и гордост независимо от

възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и действаш в своя

полза, да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си

женска интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли, да откриеш

собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.

Архетипът на Дивата жена и всичко, което се крие зад нея, покровителства

художничките, писателките, скулпторките, танцьорките, мислителките,

застъпничките си пред Бог, търсачките, откривателките – защото тяхната

работа е новаторска, а това е основното занимание на инстинктивната

природа. Също като във всички изкуства, тя е в душата, а не в главата. Тя

може да проследява и тича, да зове и отблъсква. Може да усеща, крие и обича.

Тя е интуитивна, типична и нормативна. Тя е същностна за женската психика

и душевно здраве.

Тогава какво компрометира Дивата жена? От гледна точка и на

архетипната психология, и на древните традиции тя е женската душа. Ала

има още нещо – тя е източникът на женствеността. Тя е всичко инстинктивно,

идващо от видимите и невидимите светове – тя е основата. Ние получаваме

от нея сияйна клетка, която съдържа инстинкта и познанието, необходими ни

за нашия живот.

„…Тя е силата Живот/Смърт/Живот, тя е инкубаторът. Тя е интуиция, тя е

прозорлива, тя е добра слушателка, тя е вярно сърце. Тя насърчава хората да

останат многоезични, да помнят езика на мечтите, страстите и поезията. Тя

шепне от нашите сънища, тя оставя косми и кални стъпки по пръстта на

женската душа. Те изпълват жените с копнеж да я открият, да я освободят и

да я обикнат.

Тя е идеи, чувства, желания и памет. В продължение на много време беше

изгубена и полузабравена. Тя е изворът, светлината, нощта, мракът и

изгревът. Тя е мирисът на пръст и задното краче на жабата. Нейни са птиците,

които ни разкриват тайни. Тя е гласът, който зове: „Насам, насам…“

Тя е онази, която се гневи от несправедливости. Тя е онази, която се върти

като огромно колело и поражда цикли. Тя е онази, която оставяме да се грижи

за дома. Тя е онази, при която се връщаме. Тя е торният корен на всички

жени. Тя е тази, която ни помага да продължим, макар да си мислим, че сме

победени. Тя е генераторът на нови идеи. Тя е мозъкът, ние сме нейните

мисли.

Къде пребивава тя? Къде можете да я почувствате, къде можете да я

откриете? Тя броди из пустини, гори, океани, градове, испански квартали и

замъци. Тя живее сред кралици и campesinas[7], в директорския кабинет,

фабриката и затвора, в самотната планина. Тя живее в гетото, университета

и на улицата. Тя оставя стъпки, които ние трябва да различим. Тя оставя

стъпки навсякъде, където има плодородна женска почва.

Къде живее тя? На дъното на извора, из притоците на реката или в

небесния простор от праисторически времена. Тя живее в сълзата и в океана.

Тя живее в камбия на дърветата, който свисти, докато расте. Тя е от бъдещето

и от началото на времето. Тя живее в миналото и ние я призоваваме. Тя е в

настоящето и винаги има стол на нашата маса, стои зад нас на опашка и

шофира пред нас на пътя. Тя е в бъдещето и се връща назад, за да ни открие.

Тя живее в зелените кълнове, които се подават от снега, тя живее в

шумолящите стъбла на умиращата есенна царевица, тя живее там, където

отиват мъртвите, за да бъдат благословени с целувка, и където живите

пращат молитвите си. Тя живее там, откъдето произхожда езикът. Тя живее

с поезия, мелодия и песен. Тя живее с четвъртинки ноти и фиоритури, тя

живее в кантатата, сестината и блуса. Тя е в мига, точно преди да ни споходи

вдъхновение. Тя е на далечно място, което понякога се провижда в нашия

свят.

Хората могат да искат доказателства за нейното съществуване. Всъщност

те искат доказателство за съществуването на човешкото психе. Тъй като ние

сме това психе, ние сме и доказателството. Всяка от нас е доказателство не

само за съществуването на Дивата жена, но и за нейното състояние като цяло.

Ние сме доказателството за този необясним женски феномен. Нашето

съществувание е аналогично на нейното.

Доказателство са нашите преживявания със и без нея. Доказателство са

безбройните ни интрапсихични срещи с нея в сънищата и мислите ни, в

копнежите и миговете ви на вдъхновение. Фактът, че в нейно отсъствие се

чувстваме ограбени, е доказателството, че ни е спохождала..

Откъс от книгата „Бягащата с вълци“ на Клариса Пинкола Естес