Цялата система, в която живеем ни внушава, че ние сме безпомощни, че сме слаби, че обществото ни е зло, че е завладяно от престъпления и така-нататък.
Това е една голяма, дългоопашата лъжа! Ние сме силни, красиви, необикновени. Няма причина да не можем да разберем кои сме в действителност и накъде отиваме. Няма причина всеки човек да не развие пълния си потенциал. Ние сме изключително могъщи същества.

„Мисля, че пропилях 30 години от живота си – първите 30, опитвайки се да стана нещо. Исках да съм добър в различни неща, исках да стана добър в тениса и в училище. И всичко виждах в тази перспектива, Не се харесвам такъв какъвто съм, но ако поне успея да стана добър във всичко останало…. и осъзнах, че съм играл играта грешно и че играта всъщност е да открия това, което вече съм.”

В нашата култура нас ни обучават така,че да изпъкват индивидуалните ни качества. В резултат на това поглеждаме даден човек и веднага го определяме като: умен, глупав, стар, млад, богат, беден… Правим всички тези пространствени разграничения, поставяме хората в категории и ги третираме по съответния начин. И става така, че виждаме другите само като отделни от нас по признаците, по които сме ги отделили.

И едно от най-изключителните преживявания е, когато докато сме с някого и изведнъж видим всичко, по което си приличаме, а не различаваме. Осъзнавайки факта, че неговата същност, е и наша същност, и всъщност е… Едно цяло. Разбирането, че няма никой извън нас. Всичко е едно цяло. ♥

от „Zeitgeist“