Мъдрият човек търси смисъла, устременият – осъзнаването.

„Най-удивителното е в най-обикновеното. Видиш ли изгрева, променяш съдбата на деня. Накъдето се стреми душата – там е домът й. За каквото мисли едно същество, за него отваря душата си. Всичко е старо като света и винаги е младо и ново.

Съзнанието на човека започва с осъзнаването на своето битие. Мъдрият човек търси смисъла, устременият – осъзнаването. Когато осъзнаем своето знание, можем да го предадем на другите. Знание идващо без последователно преживяване няма практическо приложение. Ученикът преживял осъзнаване е вече учител. Търсещият, победил егоизма е устремен.Устременият намира силата си в борбата, слабостта намира този, който е загубил себе си.

Който живее с надеждата, той търси утешения. Който живее устремен – не се утешава с надеждата. Всичко преминава и това е прекрасно, но ако се опитваме да задържим нещо, това става наше страдание. В човека няма постоянни неща, защото тялото му е временно. Но нежеланието да се признае тази реалност, превръща човека в жалък призрак на собствеността, лишен от истинския възторг на свободата.
Нашето съзнание е огнен странник, пътешестващ по безкрайните светове на Космическото съзнание.

Скоро, след велики промени, ще започне период на велико възраждане в обществото. Хората няма да ги обединява нацията и вероизповеданието, страната и семейството, а мирогледът и разбирането за нещата. Ще се активизират закони, които дават невероятни простори за активна дейност на човечеството. Духът на познанието ще устреми хората към духа на творчеството и века на благоденствието. Хората ще се насочат не към светите места, а към светостта на душата си и всичко, което са търсили извън себе си, ще откриват в съзнанието си.

Който живее с единството на живота, той разбира равенството. Такива хора с огнени сърца не се кланят пред другите и не допускат преклонение пред себе си. Където има дълбока мъдрост, там моралът е висок.
Отношението към собствеността, както и отношението към употребяваната храна, трябва да бъде духовно, т.е. без желание за притежаване. Човек не може да загуби нищо, само когато нищо не притежава. Илюзията за собствеността е като илюзията за раздялата. Изчезва само това, което го няма, и има само това, което не изчезва.

Началото и краят са условни понятия, каквото е понятието за самото време. Единната съществуваща реалност е движение, а началото, времето и краят са необходими условия за фиксиране на момента. Самото движение е непрекъсната промяна на самото себе си. А Светът на времето е фиксиран момент извън това движение. Затова в Света на илюзиите можеш да се намираш в миналото и бъдещето, в началото и края, но не в настоящето.

Светлината не е светлина, както и тъмнината не е тъмнина. Цялата видима илюзия се опитва да ни натрапи своята реалност. Има НЕЩО, което е решило да се погледне отстрани. То е създало свое отражение, чрез което само се усъвършенства.“

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s