Някой, който открива слънце в нашите очи..

Често нещата, които са ни привлекли в друг човек за тези, които често ни разделят от него. Ако сме били привлечени от неща, на които се възхищаваме и се стремим към тях, може би идва момент, когато неуспявайки да постигнем тези неща започват да ни отблъскват в него точно, защото ние не ги можем. Често различията, неприемането на другият, желанието за налагане на своето, липсата на компромиси са неща, които погубват първоначалната тръпка в нас.

Винаги привличаме, това от което имаме нужда. Бягството от връзка не винаги е решението. Откривайки определени модели на хора, които привличаме можем да разберем кое е нещото, което всъщност куца в нас. И да, има връзки в които просто виждаш невъзможно общуване между такива хора, което обикновенно си проличава в началото. Но има такива, в които да останеш и да откриеш себе си е най-ценното нещо, което можеш да направиш за себе си.

Без огледало няма развитие. В течение на отношения винаги излизат черти в другият, които ни дразнят или не ни правят добро впечатление. Ако сме малко по-спокойни хора може и да не направим проблем от това. В държанието на другият може да има моменти, които ни нараняват и това да няма нищо общо с него, а с някой стар модел от миналото, който буди болката в нас. Ако потърсим по-надълбоко в нас със сигурност ще го открием. И ще разберем, че не партньора ни, а именно тази заровена болка е причина за настоящата болка. Затова са толкова ценни най-близките и огледални отношения.

Всичко, което имаме в нас ще се отрази във взаимоотношенията ни с този човек. Ако сме пълни с любов, ще бъдем нежни, ако сме наранени, ще бъдем лесно докачливи, ако проявяваме някакви модели на емоционално изнудване значи искаме да затрупаме някакви наши комплекси и страхове…. хиляди варианти. Смятам, че човек жадуващ за собственото си опознаване и развитие е малко по-трудно да намери подходящият партньор. Точно защото сме по-взискателни, знаем какво е здравословен егоизъм, не сме обичали достатъчно себе си и сега го правим…

Излиза че сме станали по-безкомпромисни, но мисля, че не така. Просто сме се научили, че всеки миг е ценен и не може да се пропилява там, където няма подобно отношение. И да, всяка връзка е ценна, но земното време е ограничено и отлита безвръзвратно.
Никога няма да има перфектен човек за никой от нас. Ще има подходящ човек, който ходи по подобна на нашата пътека, който вижда с нашите очи и усеща едва ли не с нашата кожа. Който открива слънцето в нашите очи….