„Не забравяйте да живеете така, че да бъдете верни на себе си, доколкото е възможно, невинаги е лесно. Не изкачвай духовни планини само защото ги има и не търсете смисъла на живота, защото смятате, че би трябвало да го търсите. Животът има само този смисъл, който вие му придавате. Истината разкрива живота такъв, какъвто е.“

– Кристофър Хансард

Защо ли понякога оставам с впечатлението, че търсенето на духовното израстване и просветление е някаква незнайна и нарезбираема цел за някои хора. Стигам до този извод съдейки по всичките коментари и мнения, които са минали пред очите ми последните три години.

Имало е период, когато аз самата съм усещала нуждата от промяна и започвайки с книги съм правела крачки напред. До какъв извод стигнах. Една книга може да ви даде теорията как става едно израстване, но никога няма да ви направи израстнали, както и след прочита на някоя подобна книга няма да станете по-мъдри отколкото преди. Вярно е, остават впечатления и размисъл, но те имат  кратък вкус. Това, което истински учи е практиката, изживяването на всяко едно нещо, което е написано от вдъхновителите. И самото изживяване не става по план. Има си вътрешни процеси и заложби, да не казвам карма, но всеки си има негов път. Та когато му дойде времето и пространството ще го изживее. Това не значи нищо да не четем и търсим нови гледни точки. Но да не насилваме процеса.

Някои малки практики, осъзнато слушане на другите, въздържане от критика, размисли върху чужда гледна точка могат да подпомогнат малко цялостното ни развитие. Защото под духовност разбирам способността да разгърнем потенциалът си и да живеем в хармония със себе си и другите. Духовноста не е религия да четеш книги и правила. Тя е много повече от това. Тя е път за учене. Тя е емпатия, тя е разбиране, мир.

Всички хора имат различни уроци в живота си, имат различни характер, вътрешен свят, интуиция, развитие. Всеки се движи с неговият ритъм. Не смятайте, че след като съседката е ходила на курс за израстване и развитие е много развита. Има практики и техники, но те са напълно доказани и теоретични и нямат общо с духовноста. Цялостносто изрстване е свързано с развитието на тяло, здраве, ум, душа; в съществуване на хармония между тези функции.

Не следвайте нечии модели само защото се говори за духовно израстване и вие искате да сте като всички. Чуйте себе си, опознайте вашият вътрешен свят, вашите силни и слаби страни, започнете да мислите по вашият уникален начин без да се влияете от другите. Това ще доведе до опознаване и израстване, но първо се фокусирайте върху вътрешният ви свят.

Същото е и с позитивното мислене. Заучените и повтарящи се утвърждения ще ви помогнат единствено, ако осъзнавате какво казвате. Криворазбраното позитивно мислене е, че трябва да отхвърляме всичко негативно и да виждаме само позитивната страна на нещата. Нещата са винаги много странни. Даже не ги и виждам черни и бели. Ние им придаваме силата да са негативни. Човешкият ум е толкова способен, че от една негативна мисъл може да развие цял сценарии, човекът да започне да си вярва и да страда за някакви измислени сценарии. Отиването в крайности на позитивно или негативно е нездравословно.

Не можеш да промениш нещо докато не го опознаеш и приемеш, докато не го обикнеш. Защото всяко отрицателно наше качество е част от нас, част от цялостната ни същност. Ако се фокусираш да мислиш само позитивно и да загърбваш всичко лошо в теб, в един момент „лошото“ ще ти припомни рязко, че и то съществува в теб. Няма позитивност без приемане. Няма промяна без осъзнато намерение и разбиране какво точно искаме да променим, защо искаме да го променим, и кои са стъпките, за да го променим.

Опознаването на всичките ни качества е едно от най-ценните неща, които можем да направим за себе си. Израстването и научаването как да използваме силните си качества за сметка на слабите също работи. Как става това ще спомена в някои от следващите ми статии. Затова и избрах да се занимавам с коучинг – защото съм дълбоко вярваща и уверена, че човек ще има хармония и пълноценен живот само, когато опознае себе си, когато се приеме, когато се научи да следва желанията и целите си, и всичко това да е съобразено само и единствено с неговият личен ритъм на развитие и възприятие. 

Видислава