Законът за мисленето

on

Всяка една мисъл променя нашата съдба, причинява успех или неудача, болест или здраве, страдание или щастие. Поради това трябва да се научим да боравим възможно най-добре с нашия мисловен инструмент. Това означава преди всичко истинско Положително мислене: т.е. да осъзная, че всичко, което ми се случва, в действителност е добро за мен, защото съм го направил необходимо и то само иска да ми служи и помогне. Поради това всеки човек би трябвало да приеме и осъществи задачите на живота, защото иначе съдбата е принудена да повтори урока, докато той реши задачите.

Трябва да усвоим духовните техники също както ходенето, яденето, карането на колело, плуването. И говоренето не можем да искаме да го можем – трябва да го усвояваме дума по дума. В живота напредва най-сигурно този, който е най-добре подготвен, който умее да вложи силите си по-най-добрия начин и докрай да изчерпи възможностите си.

Нашите житейски обстоятелства съществуват чрез нашите мисли. Ние сме тези, които мислим мисли, които от своя страна водят след себе си действия. Те пък от своя страна създават всички следствия в нашия живот – нашата действителност. Повечето мисли ги мислим несъзнателно. Несъзнателните мисли от детството въздействат също така сигурно както мненията на другите, които ежедневно слушаме и несъзнателно приемаме. Но същото е с и изрази, който самите ние ежедневно използваем като: „Не вярвам, че от това ще се получи нещо.” „Когато става въпрос за пари вече не става дума за приятелство.” (Приятелството си е приятелство, сиренето е с пари.) „Никога няма да мога да се справя с това.” „Днес отново съм толкова скапан.”

Чрез честото повтаряне ние постепенно убеждаваме нашето подсъзнание във верността на това твърдение и то започва да се държи по съответния начин.

Разликата между един мъдрец и един глупак се състои в това, че мъдрецът владее своите мисли, докато глупакът изцяло е под тяхна власт.

Мисли, от които не можем да се отървем, се превръщат в наша съдба!

Повечето хора не могат да осъществят желанията си, защото не владеят мислите си. Те мислят непоследователно и по този начин разпиляват чудесния потенциал на творческите си мисли, вместо да ги съсредоточат върху една цел и по този начин да постигнат всичко, което могат да помислят и в което могат да повярват.

Така те предпочитат да се надяват на чудо, болният – на медицинско светило или на нов чудодеен лек. Ако това не помогне – на хипнотизатор или на изцелител на душата, който веднага и без усилия ще го излекува, за да продължава да живее след това все така неправилно.

Бедният иска бързо да забогатее, най-добре чрез печалба от тотото, където влагаш минимум, а резултатът е страхотен. Самотникът иска да намери своя идеален партньор чрез чудодейно стечение на съдбата, без да се запитва, дали пък той е идеален партньор за другия.

Много рядко човек се пита защо живее при тези обстоятелства, какво ги причинява и как той сам би могъл да ги променени. Как човек би могъл да живее по-здравословно или да повиши собствените си резултати. Или как сам да се превърнеш в идеален партньор, който автоматично да привлече „съответния” партньор. Искаме да получаваме подаръци и забравяме, че човек може да пожъне само, което е посял.

10906530_866738590055856_889891865450155908_n

 

При това нашият живот непрекъснато ни предоставя нови възможности, трябва само да ги осъзнаем и използваме. Не насочвайте за дълго погледа си върху липсата, тъй като това води до неудовлетворение и агресия! След като обаче насочите погледа си към възможностите, животът във всяка секунда ви предлага шанс и вашият живот става по-богат, а вие самият по-щастлив.

Нека прозрем: Навсякъде около нас съществува липса, тъй като иначе не би имало какво повече да се прави. Но навсякъде съществуват възможности и всяка трудност в действителност е една маскирана възможност. Щастието не е въпрос на късмет, а следствието от слушане, мислене, осъзнаване и използване на възможности, които животът предлага в изобилие. При това е абсолютно безразлично, откъде идват те, решаващо е само, накъде са поели сега! Направете сега първата крачка в правилната посока и вашият живот ще се промени.

Прозрението, че психохигиената е също толкова задължителна за запазването на душевното здраве, колкото телесната хигиена за запазване на телесното здраве, не е ново. Още в началото на 20 век са излизали отделни публикации на тази тема, но интересът на хората е малък. Вероятно защото са липсвали полезни указания за това, какво би могъл да направи отделният човек за запазването и стабилизирането на душевното си здраве.

И телесната хигиена се разпространява широко едва когато в съзнанието на хората са били втълпени конкретни правила като редовно миене на ръцете и зъбите. Към това се числи и изолирането на хора със заразни болести, за да не се заразят околните. Това било логично и разбираемо, тъй като така хората са се справили с телесните инфекциозни болести като чума, тиф, холера поне при индустриалните нации.

Но и на духовно-душевно ниво съществуват „инфекциозни болести” и „епидемии”, които все повече ще се разпространяват, ако чрез редовна психохигиена, превърната в траен навик, не създадем предпоставката за действително духовно-душевно здраве.

Такива духовно-душевни инфекции са ядът, страхът, стресът, грижите, бързането, чувството за вина, агресиите. Всеки от нас се сблъсква отново и отново с една или друга от тях, или дори с комбинация от различни фактори – докато провежда редовно психохигиена.

Към това се числи преди всичко вечерното „мислено преживяване на нещата по друг начин” при което се премахват всички заразни енергии и се превръщат в тяхната противоположност преди да могат да причинят вреди. Част от това е и да можеш да приемеш всеки човек такъв, какъвто е в действителност. Да засвидетелстваш всекиму добронамереност, може би даже да покажеш любов.

Само когато психохигиената се е превърнала в утвърден и редовен навик, тези духовно-душевни инфекции нямат повече никакъв шанс. Резултатът е душевна хармония и непоклатимо спокойствие, с което вървим през живота.

В степента, в която нараства същинската интелигентност, мисленето става излишно. Съвършеният повече не разсъждава, той знае и реагира спонтанно. Мисленето е заместител на още недостатъчната интелигентност. Колкото по-голяма е интелигентността, толкова по-малко имаме нужда от мисленето. Тогава възприемаме това, което съществува: Разпознаваме действителността зад привидното без да трябва да размишляваме върху това.

Дотогава, докато нашата интелигентност не е съвършена, трябва да разсъждаваме. Трябва да планираме нещата предварително. Когато настъпи ситуацията, действаме в съответствие с нашето мислене. Така непрекъснато действаме, изхождайки от миналото, въпреки че може би вече отдавна е настъпила нова ситуация. Докато мислим, нашите действия се определят от миналото. Но всичко непрекъснато се променя, всичко тече.

Трябва дори да помислим, как да доставим радост на жена си, на нашия партньор. Ако наистина обичаме, няма нужда да размишляваме. Тогава постъпките ни произтичат от любовта и можем да бъдем сигурни, че във всеки момент постъпваме правилно. Мисленето така често се превръща – още – в заместител на липсващата любов.

Мисленето е нещо чудесно и би трябвало да се научим наистина да го владеем. Но би трябвало да знаем, че то винаги е заместител на действително същественото, което трябва да постигнем: мъдрост и любов.

Източник:  NewAge.bg

 

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s