Попаднах на така любимата от мен „Не ме интересува как изкарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дръзваш ли да мечтаеш да претвориш копнежа на сърцето си.“ 

За сетен път се убедих, че това са хората, които обичам, с които бих искала да бъда заобградена – истинските хора. Какво ли е да си истински? Да си честен, да бъдеш себе си, да не използваш социални маски за своя угода или от страх, да умееш да плачеш щом ти се плаче, да страдаш без да се обвиняваш, да си честен с другите, да бъдеш неперфектен човек, но човек държащ на ценностите, на доброто, човек с емпатия.

Забележете кои хора са добродушни и мили. Забелязали ли сте, че има хора бедни материално, които са богати душевно? Което не изключва да има богати и материално, и душевно хора. Те са две различни неща. Мисълта ми е, че една висока позиция, богатство или кариера не те прави добър човек. Хората често използват външните придобивки, за да скрият вътрешните си липси. Дори и самите те може да не го осъзнават. Целта ми не е да деля хората в категории, а да отметна, че външните придобивки не те правят истински, добър човек. Външните придобивки могат да запълнят вътрешните ти липси, но не и да ти дадат истински приятели и вътрешни ценности. Затова ние не сме само онова, което притежаваме. Защото то е външно и несигурно.

Ценностната система, убежденията, вярванията, емоционалната интелигентност показват кой си. Именно затова един човек е като айсберг – отвътре са ценностите му, преживяванията, нещата, които обича, онези които го крепят в трудни моменти, качествата. Тези неща са под океана, не виждаме долната част на айсберга. Но те са най-важните неща в живота на един човек – ценностната му система. Дори и да имаш много материални неща – къща, кола, бизнес, в един момент, ако ги загубиш оставаш само с ценностите си. И ако си слаб, ако единственото, което те е крепяло е било пари и работа, ти си никой без ценности. Всичко материално е несигурно. Единственото, което не може да загуби човек е неговата същност, онази вътрешна опора, която ни прави действащи хора.

В много сфери напоследък, дори и в бизнеса се подлагат  хора на високи позиции на обучения за емоционална интелигентност. Това е не само как да „управляваш“ себе си, а как да бъдеш харесван и сред другите. Защото човек не е само постът си, не е колата си или известността си. Човек е онова, което носи в себе си. Няма успешен човек без човечност и емпатия към другите. А за да дадеш нещо трябва да го имаш. Да разбираш хората е истинско щастие 🙂

„Не ме интересува възрастта ти. Искам да знам ще рискуваш ли да те помислят за глупак заради любов, заради мечти и заради приключението да си жив.“

Затова тази сентенция ми напомни за хората, които харесвам, хората сред които ми е щастливо. Те са несъвършенни, но истински. Те правят грешки, но си признават пред другите. Защото ти си онова, което носиш в себе си. И фалшивото винаги излиза, колкото и маски да го крият. 

„Не ме интересува кой си и как си стигнал тук. Искам да знам дали ще се изправиш с мен в бушуващия огън без да побегнеш. Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам каква е вътрешната ти опора, когато всичко друго се разпада.“ 

Обичам хората, които живеят в страст и човешки. Ти си онзи пламък вътре в теб.  Ти си онзи човек, който умее да хване нечия ръка и да прегърне приятел. Ти си човекът, който храни бездомно животно. .. 

Кои са истинските хора според вас? Сред кои хора на вас ви е приятно и щастливо?