„…нашата работа не е да търсим любов, а да открием всички бариери, които поставяме пред идването й. Да мислим, че някъде има специален човек, който ще ни спаси, е бариера пред чистата любов. Това е едно от най-страшните оръжия в арсенала на егото. По този начин то се опитва да ни държи настрана от любовта, макар да не желае ние да разберем за това.

Отчаяно търсим любов, но същото това отчаяние ни кара да я унищожим, когато я намерим. Мисълта, че някой специален човек ще ни спаси, ни изкушава да стоварим огромно емоционално бреме върху онзи, който ни стори подходящ за ролята…

Търсенето на господин Подходящ ни води до отчаяние, защото няма господин Подходящ. А няма господин Подходящ, защото няма господин Неподходящ. Съществува онзи, който е пред нас, и най-добрите уроци трябва да се научат от този човек.

Ако съкровеното ви желание е да имате интимен патньор, Светият Дух може да ви изпрати някой, който не е оптималният интимен партньор за вас, а нещо далече по-добро: човек, с когото ви се дава възможност да работите върху вашите страни, които трябва да бъдат излекувани, преди да сте готови за най-дълбока интимност. Вярата в специалната любов ни води към подценяване на всичко, което не ни се струва подходящ материал за „оптимална връзка“.

По този начин съм подминавала не един диамант, пропускайки да се възползвам от ситуации, които биха ускорили израстването ми. Понякога пропускаме да работим над себе си в настоящите връзки, като мислим, че „истинският живот“ започва едва, когато се появи той (тя). Това е отново тактиката на егото – то иска да се увери, че ще търсим, без да намерим.

Проблемът с връзките, които не се вземат насериозно, защото човекът не прилича на „господин Подходящ“, е следният: все някой ден господин Подходящ пристига – понякога маскиран като господин Неподходящ – но ние проваляме всичко, защото нямаме опит. Той е тук, но ние не сме готови. Не сме работили над себе си. Чакали сме господин Подходящ.“

Мериън Уилямсън,
„Завръщане към любовта“