Мисля, че епохата на „огледалата“ мина, вече отминава.. Като че ли идва нещо ново и то е „познаване“ на сродното, привличане на енергиите. Ако енергиите ни не са на едно ниво е сложно общуването. Винаги е било така, но доскоро (поне за мен) беше актуално за сродните души, уроците, кармата.

Сега не я усещам нещо тази огледална стена.. усещам влечение към красивото и хармоничното, към онези контакти с хора, с които не е необходимо да говоря прекалено и да се обяснявам, там където и с две думи се разбираме или даже и без говор се усещаме.

Прекалено много се изписа как, ако не харесваш нещо в някой, значи го имаш и ти. Да, но попаднах на случаи където не беше актуално това твърдение. И спрях да заглеждам другите.
Фокусирах се навътре в себе си, и хем съм сама, хем между другите.

Когато откриеш и ти стига онази вътрешна топлина и любов, като че ли спираш да гледаш навън, изчезва огледалото. Защото онова, което търсиш е в теб, познаваш го и ти стига. Нямаш нужда да оглеждаш нещо отвън, да търсиш и припознаваш нещо „твое“ в някой. Ти си просто фокусиран вътре. Толкова неописуемо усещане. Виждаш навън, но оставаш вътре.