Ти си влюбен в един час – часът на твоето тръгване

on

„… Ти си влюбен в един час – часът на твоето тръгване за някъде далече. Ти чакаш с радост и страх, с нетърпение и воля този толкова особен час. Времето, което те приближава към него, те изпълва с нарастващо вълнение. Ти си като заприщен поток, който руши стената в лудо предвкусване на секундата, когато тя ще рухне и ти ще се устремиш неудържимо напред.

Това не значи, че светът около тебе ти е омръзнал и ти просто търсиш разнообразие. Много повече. Ти просто искаш да се движиш, защото движение значи простор, простор значи свобода. И природата те е надарила със способността да се движиш само за да ти предложи съблазънта на пътуването. Но тъй като ти не си пътувал и не пътуваш много, страстта ти към пътуването се е превърнала в култ.

Всичките ти фантазии за някакво красиво далечно бъдеще, за щастие и радостни преживелици са свързани с някакво пътуване. Било, че ти ще отидеш някъде или някой ще дойде при тебе. Колата, която потегля и изчезва зад завоя, влакът който свисти между дърветата, корабът, който напуска пристанището, или стартирането на самолета, преди да стане собственост на въздуха – това са за теб символите на пътуването.

Дълго и отнапред ти си представяш мига, в който ще обърнеш гърба си, за да поемеш пътя или посоката. И точно тогава ти си най-нетърпелив. Ти искаш бързо, бързо да оставиш онова зад гърба ти на по-голямо разстояние, за да нямаш спомена му като спътник. Когато пътуваш, ти не обичаш да те придружават каквито и да е спомени, дори тези за предишното ти пътуване, ако си го имал. Всичко е ново и трябва да бъде ново. Затова погледът ти е отправен само напред, очите ти са пълни с очакване. Ти знаеш, че нищо особено не може да се случи, ти не вярваш в решителни срещи и фатални стълкновения, но чакаш онова преминаване на хоризонтите, отварянето и затварянето на небето над теб, или по-точно казано – преминаването на света през теб.

Като се опитваш да проследиш нишката на живота си, ти си казваш, че точният еквивалент на „живея“ е „преминавам“. Защото животът ти наистина се е състоял от пътуване и преминаване през времето и пространството, през хора и събития, пътуване по пътеки и по улици, по пътища и безпътища, покрай отворени врати и прозорци или край затворени, преминаване, което е съдържало действията – приближаване, влизане, излизане и отдалечаване. При това всичко е ставало по силата на една естествена необходимост – да се види нещо ново, да се срещне нещо по-интересно, да се проумее нещо непознато.

Пътуването и преминаването ти през един или друг човек също се е определяло от тази необходимост.
При твоите пътувания ти искаш да имаш много срещи, без да се боиш от онези, които няма да ти харесат.
Ти копнееш да имаш свободата да се движиш и всичко около тебе да има своето безвъзвратно движение . И ти, пътникът, да знаеш, че пътуваш.
Ти се усмихваш и продължаваш с бавни крачки. И тихо си казваш, че животът – това е едно чудесно пътуване…“

ПЪТУВАНЕТО
/Георги Марков/

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s