Сродни души. Две думи, които пораждат очакване за романтика, за вечери на свещи за смях и разходки на лунна светлина, за страстни прегръдки, безусловна любов и сливане в едно. Човек винаги свързва това понятие с отношенията с „другата си половина“, с която копнее да се съедини в едно. Наричат го божествена любов на Земята. Описват го като близнака на индивида, като физическото въплъщение на духовната му половина. Връзката между две сродни души представлява абсолютно сливане с друго човешко същество – тя е идеалният съюз, спойката, в която мечтите се сбъдват, а индивидуалността бива насърчавана да расте и процъфтява – подтиквана от човека, когото наричаме сродна душа.

За Кейси сродната душа в никакъв случай не е другата половина на човека, без която той не е цялостен. Привличането, което усещаме, е на духовно ниво – но не защото другият е неповторимото ни допълнение, а защото по някакъв начин ни подтиква да станем цялостни. Така погледнато, връзката със сродна душа всъщност помага на човека в духовното му развитие и неизбежното постигане на духовната му завършеност. Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е двамата да израснат, да се развият и да си помагат в духовната трансформация.

Разбира се хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична памет“!), зависи изпяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкованията подсказват, че всеки човек има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможности и преживявания, а определено някои са по-добри от други.

За съжаление някои хора погрешно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви трудности или предизвикателства. Те често се чувстват неудовлетворени, задето не са успели да изградят подобни отношения в живота си. В тълкованията на Кейси се казва, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и препятствия, а вие ще й отвърнете със същото.

Сродната душа е човек, с когото се събирате, за да се борите заедно с житейските предизвикателства и трудности – дори когато ви се струва, че той е техният източник. С други думи – сродната душа в повечето случаи отразява или ни позволява да съзрем собствените си силни страни и слабости.

Но не само мъж и жена могат да бъдат сродни души. Връзките между сродни души се проявяват по всевъзможни начини във времето, но се запазват въпреки разнообразието, независимо дали са положителни или отрицателни. – „Хората не се срещат случайно. Те са си необходими, макар не винаги да използват духовно възможностите” (2751-1).
– „Всеки трябва да допълва другия. Това може да се осъществи, но с общи усилия. Ако са разделени или отчуждени, няма да се получи” (398-8).
Според него създаването на душевно родство с всеки човек в живота ни е една от целите да бъдем на Земята.

В тълкованията на Кейси се твърди, че привличането между хората винаги има някаква цел. В основни линии тя е да се решат минали проблеми и предизвикателства, и да се продължат положителни взаимоотношения, започнати в предишни прераждалия. Добри или лоши нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост на минали поведенчески модели, цели и идеали.

Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става според Кейси – на душевно ниво, независимо дали преживяванията ни с този човек в предишните прераждания са били „радости или скърби“. В крайна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на друг до края на живота си, трябва да се основава на нещо повече от физическо привличане и желание.

Хората усещат духовно привличане един към друг не защото ще се допълват идеално, а защото връзката им би могла да тласне и двамата напред в личностното им развитие. Погледнато от този ъгъл, търсенето на сродна душа всъщност е търсене на завършеност на индивида. Но истинска завършеност може да се постигне само ако душата осъзнае духовния си източник.

Откакто съществува човечеството, винаги е имало хора, които търсят липсващия елемент от живота си – елемент, който вярват, че могат да намерят в някой друг. Тази идеализирана представа за отношенията между хората често е била описвана като търсене на „половинката”, на „душата-близнак” или на „сродна душа”. Мнозина са убедени, че връзката между сродни души е идеалното партньорство, което по някакъв начин ще направи живота им пълноценен – идея, популяризирана в съвременното общество. Едгар Кейси определено е съгласен, че има хора със сродни души, но възгледите му са доста по-различни и в крайна сметка по-полезни.

Той е смятал, че отношенията между сродни души не са нещо идеално, а са по-скоро постоянен процес на учене и израстване. Според него съвършени връзки няма – те трябва да се създадат. Макар в определен момент да изглежда, че някои хора имат идеални отношения, от информацията в тълкованията става ясно, че тези отношения са се развивали с течение на времето, докато хората са се учели да работят заедно. Често се случва човек да изостави трудна връзка с партньор, за да се събере с предполагаемата си „сродна душа”, но скоро да открие, че и с нея се появяват същите предизвикателства и трудности.

В повечето случаи причината не е в конкретната личност – тя просто ни позволява да се сблъскаме с уроците, които са ни нужни за израстването на душата ни и личностната ни трансформация. Взаимоотношенията между сродни души са непрекъснат процес, който душата подновява в различни моменти и места. Той помага на хората да опознаят себе си и да усетят връзката си със Създателя.

Родство на душите може да има не само между сексуални партньори, но и между родители и деца, приятели, роднини и дори колеги. Поради това всеки човек има много сродни души, които му помагат в личностното развитие. Разбира се, всяка връзка между сродни души си има своята цел, но иначе са съвсем обикновени отношения между хора, които са свързани по особен начин.

Въпреки че миналите прераждания създават различни възможности и вероятности, в крайна сметка хората градят своя живот единствено по силата на свободната си воля.
За душата дългият процес на връзки, преживявания и прераждания е нещо като учебна програма за личностно израстване и развитие.
Кейси е вярвал, че тъй като всички сме деца на любящия Творец, целта на земния ни живот е да се научим да обичаме – и накрая всички души да станат сродни. Всъщност колкото по-пълноценна става една душа, толкова по-лесно й е да се свързва с другите. Има дълбока взаимосвързаност в целия живот на Земята – от най-малките организми до големите екосистеми и абсолютно между всеки един човек!!!

Хората усещат духовно привличане един към друг не защото ще се допълват идеално, а защото връзката им би могла да тласне и двамата напред в личностното им развитие.

През годините, когато е правел тълкования, Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите:

(1) научи се да обичаш и разбираш себе си;

(2) постави си духовен идеал, който да ти служи като пътеводна светлина;

(3) започни да работиш в тази насока, като използваш максимално знанията си до момента; и

(4) очаквай промяната, за да се промениш и ти самият!

Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, личните съмнения, ниската самооценка или отрицателното влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите.”

Откъс от книгата „Едгар Кейси : За сродните души“, Кевин Дж. Тодеши.