Прошката е свобода

Сигурно всеки е чувал изказвания от рода „никога няма да му/й простя”. Такива изказвания са чисто механични, предизвикани от гордост, емоционални. Понякога показват твърдото намерение даже и да не размислиш върху случилото се. Наблюдавала съм хора, които заявявайки това се чувстват „отгоре” над другия и едва ли не ще го накажат по този начин. Но както става ясно емоциите и особено онези неизказаните, които държим в нас, могат да имат отражение в здравето. Всяка негативна емоции остава и тежи, подобни мисли подклаждат разочарование.

Едно от следващите нива, които познавам като прошка е онова мислене, че когато простиш на някой е благородно и че по този начин ти нямаш лоши чувства към него. Но все пак мислиш, че си простил.

А всъщност прошката е много повече от самият акт да кажеш, че си простил. Прошката е дълбок акт. Тя не е дума. Тя е пречистване от онова, което си очаквал, от онова, което те е наранило. И всъщност прошката не е към онзи, който ти го е направил. Тя е пускане на онова, което ти трябва да изчистиш. Другият човек е само катализатор, той ти е помогнал.

Според мен отношението към прошката е добър признак докъде си стигнал в съзнателното си развитие. Защото в един момент разбираш, че няма нужда от прошка. Разбираш, че другият човек е действал по начина, по който умее и познава. Който може да е съвсем различен от твоите очаквания за държание на другите хора. Прошката е разбиране и емпатия. Дълбоко разбиране, че всеки човек е различен. Тя е показател, че не приемаш нищо лично. Тогава няма нужда да прощаваш на никой.

Прошката е акт на любов към самия себе си. Ще разберете, че сте простили на някого, когато го видите и не чувствате повече нищо. Когато чуете името му и не изпитвате никаква емоционална реакция.

Когато можете да докоснете раната и тя не ви боли, тогава ще знаете, че наистина сте простили. Разбира се белегът ще бъде там също както остава върху кожата ви. Вие ще имате спомен за това какво е ставало, за това какви сте били, но след като бъде излекувана раната, тя повече няма да ви боли.   Може би си мислите: “Лесно е да се каже, че трябва да простим. Аз опитах, но не мога да го направя.” Намирате си причини, оправдания защо не можете да простите. Но това не е истината. Истината е, че вие не можете да простите, защото сте научени да не прощавате, защото така сте го правили досега.”

Най-често в отношенията ни с близките възникват тези конфликти, които ни нараняват. Там чувствата на отхвърляне, предателство, обида се появяват лесно. Известно е, че най-много ни боли от най-близките. Там има повече очаквания. Там са нашите сродни души, които ни помагат да израснем.

И ако попадате в ситуация, където сте обидени, чувствате че е несправедливо отношението към вас и имате очаквания, обикновено имате желание за напускане на отношенията. Но ако те продължават да се повтарят, да влизате в същите ситуации, тогава помислете че трябва да промените отношението си. Всяка повтаряща се случка ни идва като изпит. И колкото и да е разбираме всичко, вътрешно става трудно промяната. Иска се ниво на осъзнаване, иска се отворени възприятия и немеханично действие.

Всички емоционални реакции свързани с друг човек, всички разочарования са поле за чистене. Вашата реакция може да е различна – от обвиняване на другият, до избягване на общуването с този човек. И дори и действията на другият човек наистина да са били нечестни, идва момент, когато е лесно да пуснеш.

Лесно е да пуснеш когато имаш емпатия. Когато осъзнаеш, че човекът отсреща има ограничено поведение, различно от твоето. И ако проявиш благосклонност може да видиш, дори чистата несъвършенност на човека отсреща. Лесно е да пуснеш, ако не приемаш нищо лично. И тогава изпитваш дори желанието този човек да преодолее слабите си страни, които са го подтикнали да действа така срещу теб. Защото има хора, които неволно нараняват другите. И нараняват хора, които имат емоционални рани. Така става едно допълване и взаимопомощ.

Както и да бъде приета прошката, тя е свобода. Свобода от лошите усещания и наранени мисли, чистота в мислите. И всичко това носи спокойствие само на теб.

Автор: Видислава

Advertisements

2 Comments Add yours

  1. nellymilanova@mail.bg каза:

    Благодаря ти отново , че ми напомнаш за прошката в труден за мен момент.

    Liked by 1 person

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s