Старата любов е като отлежало вино. Тежко, но сладко. И колкото повече си чакал за него, толкова повече ти се услажда. И ако не вярвате в приказки, започнете да вярвате. Защото докато не се отпуснеш и не се рееш в небесата от розови мечти, няма да ти случи. Е, привличаме онова, за което мислим.

Лудост или не, влюбването е едно от най-прекрасните усещания. Независимо от суровата истина, че влюбването минава бързо, че то не е любов, не е стабилно и т.н. не можем да отречем, че всеки е имал един от най-трепетните си моменти, именно когато е бил влюбен.

Та озовете ли се на гребена на вълната, не му мислете, а го изживейте с цялата му пълнота, с глупавите усмивки, когато мислиш за любимият, с розовите облаци пълни с мечти и с кратките и сладки смс-и.

Влюбването е като балон, който се носи леко и всички му се радват. Все някога ще спадне, но нека използваме мигът за радост и мечти.

Мислех си за усещанията по време на влюбване. Всички знаем, че влюбеният не вижда много трезво половинката си. Сложили розовите очила, виждаме нашето си прекрасно отражение в неговите очи. Но е красиво. И няма по-изпълващо от онези отнесени моменти на реене из облаците. В такива моменти не ми се слуша морализъм, че влюбването не е любов и подобни…  Естествено, че не е. Всички го знаем. Но има и нещо друго.

В онези моменти ти си щастлив, в онези моменти използваш мисълта си както никога преди, мечтаеш и твориш спокойно, без страх дали ще се случи, без задръжки, мечтаеш на едро. И си все усмихнат.

Чърчил е казал: „На моята възраст вече не мога да си позволя да се чувствам зле.” И аз така. Гледам да изживея всяка капка щастие било то мимолетно. Защото гаранция за нищо няма в тоз живот.

Научих се, че животът е кратък и всичко може да отмине бързо, както и бързо е дошло. Всичко идва да ни учи. Винаги целта е да обичаме себе си. И благодарение на всички прекрасни образи, в които се влюбваме, откриваме и нещо за нас.

Напълно съзнателно си изживявам влюбването в цялата му прелест, слагам розовите очила и обичам. Това е онова усещане, което ни кара да се чувстваме като недорасли ученици, с трепет към обекта. А какво по-хубаво човек да използва всичко, което му се предлага, което го прави щастлив, дори и за малко;  всичко, което ще го прави да лети и да се усмихва, обичайки целият свят.

Тогава губиш баланса и глупавата си възрастна същност и ставаш едно влюбено дете, което не прекланя глава пред нищо и използва енергията, която му дава криле. И все пак:

Наслади се на летенето и височините, но не губи себе си. И не губи своите граници спрямо другите по време на влюбване. Или ….. забрави всички правила!!!  😉 Грабни момента и лети! 

Радвай се на момента и го изживей с най-голяма наслада и отдаденост, защото запомнящи са онези моменти, когато хормоните са ни преливали в клетките и душата ни е реела свободна, без ум, задръжки и предразсъдъци. Мечтай, няма невъзможни неща. И кой знае, онази сила може пък да направи чудеса. 🙂

Автор: Видислава