Конфликтите между желания и нужди са от срещаните човешки терзания. Има една мисъл на Байрън Кейти „Как разбирам, че нямам нужда от това, което нямам? Като го нямам.“  Най-силното ни желание е онова, което ни се дава от животът в момента, колкото и парадоксално да звучи. Живота ни дава онова, което ни помага в нашето развитие, дава ни онези моменти, където същността ни да узрее и душата да получи развитието си. Това не означава да спрем да искаме и да останем безучастни в живота ни, чакайки каквото ни поднесе съдбата! Напротив. Това означава да приемем безпристрастно всичко, което ни се поднася и да се опитаме всеки един момент да участваме пълноценно в ситуациите.

Да оценим точно това, което имаме в настоящият момент е признак за нашето осъзнаване и състоянието ни на хармония с вътрешния ни глас. Понякога желанията ни са толкова силни, но и неизпълними в конкретният момент, и това носи различни негативни състояния в нас. Тук и сега, на момента, идва само онова, за което сме готови и от което имаме нужда. Дори и болестите, травмите, разделите идват точно тогава, когато е време да научим нещо. И ако не сме успели да го осъзнаем по лесният начин, ни се праща малко външна помощ, за да пораснем.

Целта е да хармонизираме вътрешните си желания с желанията, които егото има. И всъщност процеса на израстване се случва именно в сблъсъка на тези две наши дадености. Едно е да искаш, друго е да имаш нужда от нещо. Колкото повече искаме, толкова повече попадаме в кръговрата с очаквания, изисквания и разочарования. Когато си осъзнал от какво имаш нужда, приемаш леко всичко, което не ти се дава. И онова, от което имаш нужда, идва.

Животът отвън навътре е временно задоволителен. После изскача онази искра и копнеж, които ти си ограничавал и притиснат от непреодолимата жажда за пълнота, започваш да я разпалваш отново. Материалните неща могат да задоволят егото, но не и твоите нужди. Онези нужди, които ще те накарат да се почувстваш пълноценен и щастлив. Ще усетиш лекотата на всеки нов ден и пълнотата на слънцето. Когато разбереш, че ти си творецът и всичко, което имаш сега (ситуации, хора, придобивки) е плод на твоите мисли, действия и настройки. Тогава е животът отвътре навън.

Това се случва, когато задоволиш желанията на душата си, когато пуснеш всички фалшиви мисли, страхове и очаквания.

Това се случва, когато освободиш пространство от застарели мисли и прашясали действия и станеш отворен към онова, което ти се поднася. И ако се съпротивляваш на онова, което е за теб, то идват други знаци – ( болести, раздели…), които те вкарват отново в пътят на твоята душа.

Често дори и мислите ни, които имаме не са верни. Например едно поведение на човек към вас може да се тълкува по много начини, но вие ще го видите по вашият си уникален начин. В такива моменти направете проверка дали имате някакви очаквания към човекът – да се държи по определен начин с вас, да отговаря на вашите изисквания, да ви дава необходимото внимание и т.н. Често дори и очакванията ни към другите са толкова несъзнателни, че вярвайки в тях започваме да се обвързваме повече с тях и съответно, когато не бъдат изпълнени, да страдаме.

Започвайки да разграничаваме какво искаме и от какво имаме нужда, ще ни помогне да имаме по-здрави отношения с другите и да сме наясно къде и как може да запълним нашите нужди. Защото никой външен човек не може да ни даде липсващите парченца. Това е наша отговорност.

Автор: Видислава