Любовта през погледа на Ерих Фром

on

Ерих Фром сравнява две противоположни форми на любов: любов в модуса да бъдеш или продуктивна любов, и любов в модуса да имаш или непродуктивна любов. Ако първата „предполага да се грижиш, да познаваш, да откликваш, да проявяваш чувства, да се наслаждаваш. Любовта може да бъде насочена към човек, дърво, картина, идея. Тя създава и засилва усещането за пълнота в живота. Това е процес на самообновяване и самообогатяване“[7], то втората означава лишаване на обекта на „любовта“ от свобода и задържането му под контрол. „Такава любов не вдъхва живот, а ограничава, умъртвява, задушава, убива.

Човешкото съществуване се характеризира с това, че човекът е самотен и откъснат от света и тъй като не е в състояние да понесе тази изолация, той е принуден да търси връзки и да се стреми към обединяване с другите хора. Има много начини за осъществяване на тази потребност, но само един от тях позволява на човека да запази в същото време и своята уникалност и цялостност: това е начинът, при който неговите сили се разгръщат изцяло във взаимоотношенията му с другите хора. Парадоксът на човешкото съществуване е в това, че човекът търси едновременно и близост, и независимост, и единство с другите хора, и запазване на своята особеност и уникалност. Както вече показах, отговорът на този парадокс и на нравствения проблем на човека се крие в продуктивността.

Човекът разбира света интелектуално и емоционално чрез дейността на разума и любовта. Силата на неговия разум му дава възможност да проникне в същността на нещата, при условие че влиза в активно взаимодействие с тях. Силата на неговата любов му дава възможност да преодолее преградите, които го отделят от другия човек, за да го разбере по-добре. Макар че любовта и разумът са само две различни форми на разбирането на света, които са невъзможни една без друга, те отразяват различни сили – емоциите и мисленето, поради което трябва да се разглеждат поотделно. Понятието за продуктивната любов е напълно различно от онова, което често пъти се нарича любов.

Едва ли има някоя друга дума, която да е по-объркана и по-двусмислена от думата „любов”. С нея се обозначава почти всяко чувство, с изключение на омразата и отвращението. Тя обхваща всичко – от любовта към сладоледа до любовта към дадена симфония, от леката симпатия до най-силното желание за близост. Хората мислят, че обичат, ако „имат слабост” по някого. Те наричат любов своята зависимост, както и своето притежание. Те вярват, че няма нищо по-просто от любовта, че трудността се състои в това, да намериш обекта на своите чувства и че неуспехът в любовта всъщност се дължи на това, че не са имали късмет да открият подходящият партньор. Противно на тази объркана и самоизмамна представа, любовта е съвсем специфично чувство, и макар че всеки човек притежава способността да обича, не всеки може лесно да я осъществи.

Истинската любов се корени в продуктивността, поради това е по-правилно да бъде наречена „продуктивна любов”. Нейната същност е еднаква, независимо дали това е любовта на майката към детето или е еротичната любов на мъжа и жената. Макар че обектите на любовта се различават и следователно силата на самата любов също се различава, може да се каже, че има общи свойства, които са характерни за всичките форми на продуктивна любов. Това са загрижеността, отговорността, уважението и знанието. Загрижеността и отговорността означават, че любовта е дейност, а не страст, която поглъща човека, нито някакъв афект, който му влияе.

Други смятат, че любовта е резултат от някаква загадъчна сила, която ни привлича един към друг, нещо, което става от само себе си, без усилия от наша страна. Всъщност няма нищо тайнствено, тъй като самотата на човека и сексуалната му неудовлетвореност го правят лесно влюбчив, но тази влюбчивост също така лесно изчезва, както и лесно възниква.

Любовта не възниква случайно, защото е резултат от осъществяването на вътрешната способност на човека да обича – също както заинтересуваността от даден предмет прави самия предмет интересен. Хората са загрижени по-въпроса за собствената си привлекателност, като забравят, че същността на привлекателността е собствената им способност да обичат. Продуктивната любов предполага загриженост за другия човек, чувство за отговорност за негови живот не само като физическо съществуване, но и като израстване и развитие на всичките му способности. Продуктивната любов е несъвместима с бездействието по отношение на живота на любимия човек, тъй като тя предполага загриженост и отговорност за неговото израстване.

Загрижеността и отговорността са неотделими съставни части на любовта, но без уважение към онзи, когото обичаш, и без стремеж към все по-пълно познание на неговата личност любовта се изражда в господство над съответния човек и притежаването му като вещ. Уважението към човека не е възможно без съответното дълбоко познание за него, а загрижеността и отговорността биха били слепи, ако не се ръководят от познаването на индивидуалните качества на човека.

Любовта е продуктивната форма на отношението на човека към другите и към самия себе си. Те предполага отговорност, загриженост, уважение и познание на другия човек, както и стремеж да му бъде дадена възможност да израства и развива като личност. Тя е израз на близостта между двама души, при условие че те взаимно съхраняват целостността на своите личност.

Любовта към другия човек и любовта към самия себе си не са алтернативи. Напротив, отношението на любов към самия себе си се проявява при онзи човек, който е способен да обича другите. Любовта по принцип е неделима, що се отнася до връзката между собствената личност и нейните „обекти. Истинската любов е проявление на продуктивността и е невъзможна без загрижеността, уважението, отговорността и познанието. Тя не е някакъв „афект”, в смисъл да бъдеш в състояние на възбуда, предизвикана от друг, а представлява активна дейност, подпомагаща развитието и щастието на любимия човек, които се коренят в собствените му сили.

Любовта към човека изобщо не е абстракция, която произлиза от любовта към даден конкретен човек, както често се мисли. Любовта към човека изобщо е предпоставка за любовта към конкретния човек, макар че тя генетически изкристализира от любовта към конкретните хора.

Извадки от книгата на Ерох Фром „Човекът за самия себе си“. Въведение в психология на етиката.

Моля при копиране от сайта, поставете източник.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s