Днес ще пиша за Любовта. В месецът на любовта няма нищо по-прекрасно да си усетил дори и един път през живота си какво е любов. Тя е онова безкористно чувство между жени, мъже, деца, родители, приятели, земляни. Тя е онова крилато нещо, което всеки път, когато те докосне силно те прави сияен и прекрасен човек. Тя е онова магическо нещо, което дава криле. Независимо дали ще е обич между партньори, любов към работа, пътувания, близки, тя е движещата ни сила.

Любовта е равна на свобода. Любовта е усещането, чувството, безпирният копнеж и летеж на душите. За нея няма граници, няма време и пространство. Често се опитваме да я вкараме в човешките ни представи за любов. Това е думата, която е използвана най-много от всички ни. Защото я търсим, искаме и копнеем за нея. А Тя е вътре в нас, винаги е била там и винаги ще бъде.

Като човек,  усещал различните нюанси на любовта мога да кажа, че няма по-прекрасни моменти от онези, през които съм правила нещо в състояние на любов. Няма по-красиво усещане от това да усещаш любовта във всяка твоя клетка. А докато стигнеш до това безгранично състояние на любов има още и още разновидности. 

Започвайки от онази детска, непринудена любов към другарчето в детската градина, с което ходите хванати за ръка, делите си закуската и сте неразделни. Може би след години ще си спомняте с радост за онези невинни, първи залитания. Преминавайки през тийнейджърските години, където под думата „любов“ визираме чистото влюбване, но това не ни пречи да се кълнем в любов и вярност към другият; да усещаме първата несподелена любов и първите съзнателни тръпки. След години разбираме разликата между влюбване, любов и отдаденост. Всяка възраст си има своята красота, своята пълнота и ще носим отпечетъците през годините с нас. Първите копнежи, целувки, размисли върху любовта са неразделна част на много от нас. Мечтаейки за онази вечна и вярна любов и вярвайки в приказки, мечтите са ни вдигали до облаците.

Когато човек израства, променя партньори и вижда разликата, която влага в думата „любов“. А тя е красива във всичките й форми. Защото това са онези, наши незабравими състояния, през които преминаваме и учим, падаме и ставаме, лепим болки и кърпим ранени сърца. И после разбираме, че истинската любов не боли. Напротив, тя лекува. Тя обича и не наранява. И всичко свършва, когато опознаем онази любов, при която стигаме до центъра на друг човек. Иска се смелост да обичаш дълбоко и открито. Иска се смелост да преживееш капаните на умът, страхът от неизвестното. Но веднъж опитал летенето и свободата, които ти дава тази любов, й се отдаваш напълно. 

И без значение дали духовното значение на думата любов е различно от това, което всеки един от нас използва, тя е една. Изпитваме точно онзи оттенък на любовта, който е точен за нас в момента. Любовта иска съзнание, иска дълбочина и оттдаденост, но тя е и свободата всеки да усети това, на което е способен. Любовта не съди. За нея няма цвят, пол и религии. Това са човешки предубеждения. Тя е свобода. Който обича, той е свободен. Тя не понася оковите, ограниченията, не обича да бъде вкарвана в рамки, тя дава израстване, а не отнема летеж.

Не всяко място, където пасваш е мястото, на което принадлежиш. Така е и с любовта. Много се говори за успешните връзки, за това как да сме успешни партньори…. Как? Като обичаме, като се намираме на точното за нас място. Когато човек се променя, се променят и представите му за начинът на обичане, за любовта като цяло. А когато си на място, на което не можеш да изпитваш вече любов, е време за промяна. Любовта не може да бъде стискана в шепи. Не вярвам в многострадалческата любов и в онази представа, че любовта е равна на жертва към другият и за него.

Спомних за времето на лексиконите, за многото дневници, които имах и бяха пълни с размисли за любовта. Спомних си за мислите и цитатите, които ми създадоха грешно впечатление за любовта, мисли с клетви за вечна любов и вярност. Онези епохи ми се струват толкова остарели и невалидни вече. Изкривените вярвания, че жертвата е признак на дълбока любов, че дори да имаш проблеми трябва да стоиш цял живот с един човек, да се бориш за него, за любовта… Да полагаш усилия, да растете заедно – да, но не и да се бориш.

Любовта никога не наранява, наранява липсата й, наранява непознаването й. Честото й търсене извън нас, не помага. Всичко необходимо е вътре в нас, носим толкова много любов, че сме способни да дарим на целия свят. Новата епоха ни го показва. Преживяваме усезаемо времето на прекрасни трансфорамации, които имат за цел само едно – да ни доближат един към друг, да ни помогнат да открием вътре в нас всичко, което търсим навън.

Любовта не е борба, тя е свобода. За нея не се налага да се жертваш, защото тя освобождава и не обича мъките. Тя дава правото на всеки човек да бъде свободен, да бъде себе си, да се променя, да расте, да се развива. И тази нова епоха, и тези нови промени внасят най-прекрасната и свободна нотка от любовта, която познавахме досега. Независимо дали ще е несъвършенно-човешка, духовна, между родител-дете, съпружеска.. В нея няма ограничения, тя гради, а не разрушава.

Когато сте в любов, сте свободни. Тогава умеете да обичате себе си, околните, всичко. И когато любовта, взаимната радост в една връзка свършат, пуснете, пуснете човека до вас, подарете свобода. Защото любовта е свобода. Тя никога не изчезва, тя само сменя земните си обекти, чрез които я усещаме. На каквото ниво на съзнание сме, такава любов ще усетим и привлечем. От каквото имаме нужда, това ще ни се даде. Каквато любов смятаме, че заслужаваме, такава ще получим. 

Всичко в настоящият момент е онова, от което имаме нужда; онова, което можем да видим, да преживеем, да Бъдем в него. Човекът, към който се стремите е вашето огледало за любовта, той ви показва вашите нужди в момента.

А когато се разделяте? Означава, че сте изживяли нещата между вас, пуснете и продължете. Там не може да има любов, любовта не познава страдания, жертви. Тя не отнема правото на хората да бъдат свободни в изборът им, тя им го подарява. 

Обичам да обичам. Обичам онова състояние на летеж, което ми дава любовта. Обичам онова усещане, когато срещането на два центъра е взаимно. Влюбена съм в любовта, вярна съм й. Както казва любимият ми Ошо:

„Бъдете верни на любовта. Никога не изменяйте на любовта, това е всичко!
Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш всичко това, което е прекрасно в живота! Ако пропуснеш любовта, ще пропуснеш и възможността за молитва, защото само любовта, когато стане по-дълбока, може да те приближи до молитвата.“ 

И така, в този любовен месец, независимо дали сте влюбени, дали обичате, дали празнувате или не, спомнете си че Любовта е вътре в нас. И обичайте, обичайте дори без обект на любовта, обичайте света, обичайте новият ден, обичайте себе си. Раздавайте любовта под всякакви форми, когато това ви носи пълнота и удоволствие. Любов ли бе да го опишеш….

Какво за вас е любовта? 🙂

Автор: Видислава