Избрани мисли от Блага Димитрова

on

Незабравима, докосваща, описваща истинските неща.

“Мъжете се влюбват не в нас,а в собствения си образ,който отриват в нашите очи.Може би затова новата позната им е по-интересна.Могат да я удивят,да се представят други,да се обновят.После,щом и тя ги опознае,им става неинтересна и бягат при друга.Всъщност те бягат от себе си..”

“Човекът е това, което му остава, след като изгуби всичко!”

“Страшна сила е събрана в ръцете на любимия мъж. Дългите, прочувствени пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият всеки спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време и да те подчинят. Страх и нежност, закрила и заплаха. Каквото и да бъде, нека де е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!”

“ Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми! Защо трябва винаги да бъдем сериозни, непогрешими и скучни като пътни указатели? Хора, сърцето ви е домашно куче, свикнало с късия синджир и кошарата. ”

“След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.”

“Само една любов признавам на тоя свят – да обичаш независимо от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, подкрепят ли те, като че ли си недоразвито същество и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, изгодно или не, благоразумно или не. Да обичаш, защото обичаш. Това е единственото основание.”

“Да имаш сили да станеш след любов и да си отидеш… Носят те на ръце като царица към това небе. А те оставят сама да слезеш от небето и да стъпиш с боси нозе върху студената грапава земя. Тоя миг е най-голямото унижение, което познава жената. Всяка може да легне. Но не всяка умее да стане от постелята права и да запази достойнството си на царица. Добре, че мъжът обикновено спи в тоя страшен миг! Спи и не предполага, че изведнъж тя, завладяната и покорената, си спомня за един друг, който никога не би я оставил да си отиде така наведена и прекършена. Това е най-голямата женска изневяра под носа на покорителя.”

“Няма по-мъртва точка от спряно време. Съзнанието не може да приеме това и се съпротивлява с всички сили. Да живееш, значи да усещаш как бързо, как задъхано тече времето през тебе, как излита с горещото ти ускорено дишане, как ручи с потта през порите на кожата ти, как се оттича с парливите тръпки на умората вечер, когато се прибираш след напрегнат работен ден, как бие с учестения ти пулс. Застой. Значи преставаш да живееш.”

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те изскубне от живота му… Никоя, и най-красивата съперница не е в състояние да ми го отнеме. Ако аз съм успяла да стана негово минало, настояще и бъдеще, той е мой… Всяка нова жена е опасна дотолкова, доколкото аз съм слаба и изплашена.”

“Диря остава, когато се върви по неутъпкано.”

“В този ден тя избира себе си: колежка на раздрани облаци. Тен с цвят на прегоряла пшеница. Коса, изпръхнала от вятър и слънце, с дъх на чубрица. Навик за самостоятелно мислене.”

“- Жените разказват за предишните си любови, за да спечелят сегашната.”

“Можеш, както искаш, да заобикаляш, да вървиш на зигзаг, по хоризонтал, в кръг, но никога да не изпущаш височината.
Колко усилия ти струва да се изкатериш нависоко. Тези усилия ще бъдат хвърлени по вятъра, ако не съумееш да се задържиш там.
По това се отличаваш от обикновения турист в планината: че никога не падаш под височината, която веднъж си преодолял.
По това се отличаваш от обикновения турист в живота.”

“Колко сили се изискват да вървя, да продължа нататък, когато съм разбита на парчета на земята?Лепя парчетата с ръце, но тези късове не съвпадат едно с друго. Лицето ми се слепя криво, деформирано. Не плача, защото моите сълзи не са като на елата – капки смола, с които да запоя раните си. А, трябва да вървя, да не спирам. Незараслите счупени парчета ме болят.Няма време да се бавя, за да ги сглобя по-точно. Крия лицето си, като разбит прозорец.”

“Въжето, здраво стиснато от една ръка и протегнато до друга ръка, скрепило с възел една гръд и свързано с друга гръд, е опората на човека между земята и небето. То е отпуснато свободно, за да не спъва движенията. Само когато е напълно свободна връзката между двама, е здрава и животворна.”

“Силен е не онзи, който може да се изкатери до голяма височина, а онзи, който не допуща да се смъкне по-ниско от веднъж постигнатото. ”

“Шокът е поразяващ за жена, витаеща далече над анималистичните дъна на човешката природа. Доста време й е нужно, за да се овладее. Вслушана със спрян дъх в своите опасни неизвестности, тя още по-остро изпитва вълните от заглъхването на мълнията, осезаеми като ритъм в кръвта й. Това са първите сигнали. Иде, иде отмъщението на потъпканата природа.”

“Мигът е вечност, когато се насити с чувство, дали консумирано или не — все едно.”

Advertisements

One Comment Add yours

  1. Ива каза:

    Подготвила съм си няколко книги на Блага Димитрова и все не ми остава време да ги прочета 😦

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s