Отвъд представите за себе си

Наблюдавайки себе си след години, търсеща сигурност разбрах, че няма нищо по-сигурно от великата промяна. Онази промяна вътре в нас най-често е по-осезателна, защото е неизмерима с часовото време. За минути можем да преживеем толкова дълбоки и проникновени усещания. И още по-хубаво е, когато всички усещания и промени в нас са осъзнати, наблюдавани, когато започнем да извличаме ползите от уроците, да не повтаряме грешките, а само да преоткриваме и се радваме на това, което сме. Както казва Юнг: „Докато не направим несъзнателното – съзнателно, то ще ръководи живота ни, а ние ще го наричаме съдба.” 

Навлезнали в процеса да търсим или по-точно да преоткриваме себе си, се случва да се разбият доста представи дори за самите нас. Спомням си, преди доста години имах точната представа за това какво съм аз и коя съм. Можех едва ли не да отговоря на въпроси в каква ситуация как бих постъпила, имах готови тълкувания за всяко неслучило се действие, имах непоклатими принципи, убеждения, следвайки попаднали ми цитати и мисли от лексиконите тогава. С течението на времето попадах в ситуации, когато реагирайки по различен от познатия за мен начин се изумявах от себе си, подхвърлях си нещо от рода „ама това не съм аз“ и продължавах напред.

Докато не дойде момент неусетно кога, да започна да разширявам представата за себе си и дори момент, когато я бях разбила напълно. Станах като бял лист и смело взех химикала да започна да пиша моята собствена история. И това беше много щастлив момент. Както се казваше някъде, има два важни момента в живота ти- онзи, в който си роден, и онзи, в който разбираш за какво си роден. Но, за да разбереш за какво, се предшества от това да оставиш всички неудобни истини дори за самата си личност. Усещаме, че децата са по-автентични, мъдри дори по детски-весело. Непопили все още ученията кое е правилно и грешно, нетравмирани от големите възрастни, те успяват да имат онази ценна чистота в мисленето и действията.

Какво научих от годините упорито, придържала се към моята представа за мен си. Първо, че всяко нещо се случва с времето си. Всеки идва с различни уроци и е въпрос на време, възприемчивост и търпение да ги получи и научи. Защото не ги ли схване от един път, ще дойдат пак. Но и да препираш процът е невъзможно, тегаво дори. Научих, че колкото повече разбиваш представите, които ти или родителите ти са помогнали да изградиш за себе си, толкова повече се доближаваш до началото, когато ще започнеш да се създаваш осъзнато. Ясно е на всички ни, че копираме модели на поведение от родители ни, носим си собствените ограничения, негативни вярвания и страхове. Но идва момент, когато виждаш, че не си това, което са ти казали, че си. Нито си това, което ти си мислиш, че си. И е чудесно да поемеш отговорността в свои ръце, да поразчистиш всичко излишно, да махнеш неработещи модели и да започнеш да се приближаваш до автентичната си същност.

Променяйки се, вие губите не само хора, които не са за вас, а и вашите мисли и представи за себе си. Излизайки от всички мисли за това кой си, можеш наистина да действаш автентично и да откриеш в действие кой си, да растеш всеки ден. Защото всеки ден сме различни. Остави табелките настрани, забрави какво може и какво не може в определени ситуации и започни да опитваш нови неща. Забрави кои са твоите правила, онези, които другите са насадили в теб. Опитай нови неща, за да откриеш новото. Опитай да минеш по други улици, опитай да се облечеш по друг начин, да отидеш на вид парти, на което не си си позволявал да отидеш никога, защото „това не си ти“. Опитай да видиш кои са твоите ограничения, имаш ли твърдо изградено мнение за себе си.

Разбира се, не изключвам изобщо опцията всеки да знае най-силните си и слаби страни, да знае странните си черти на характера. Това са познания, които са ценни и ако вече сте имали ситуации, които да подкрепят тези ваши убеждения относно качествата ви, е добре. Тук говоря за наложените ни етикети за добро и лошо, от които съответно сме попили, че така не правим, понеже ние не сме лоши, или аз не съм невъзпитана, затова не правя така, или не ходя там, защото това значи, че съм такава. Изобщо схемите и механизмите на мислене са много. Не веднъж съм попадала на такива мисли, както мои в далечното и незадоволено минало, както и такива на мои приятели. Естествено е, като хора ние вечно предпочитаме сигурното, искаме да сложим табелка кои сме, случайно да не загубим сигурната ни идентификация. Човек търси сигурното, познатото, дори и ароматите от детството ни дават сигурност и носталгия. И когато промените и ситуациите почукат на вратата ти, малко уплашено не ти се действа, за да не загубиш в промените това, което си мислиш, че си. Оставяш удобното и неработещо вече мислене, за да откриеш нови хоризонти. Сам се убеждаваш, че има неща, в които си бил убеден, но те вече не ти вършат работа.

Промените и новите ситуации носят неизмерими възможности да проявите и преоткриете качества, които не сте и подозирали, че имате. Както се казваше, никога не знаеш колко си силен, докато не ти се наложи да бъдеш такъв. Така и с други частички от пъзелът наречен „ти“. Всички уроци са насочени винаги навътре. Оставянето на мехничните и стари модели на поведение и ограничението чрез мисли, ще ви помогне да откриете нов начин за действие в различните ситуации. Защото, ако нещо не работи го заменяме с друго. Така и с табелките. Всички житейски уроци са насочени за промяна в самите нас. И за да ги усвоим е добре промяната да започне от мнението, което имаме за себе си. Ти този ли си, който мислиш, че си?

В един момент, когато оставиш всяка представа за себе си, ще живееш на мига, тогава можеш да усетиш и да започнеш да опознаваш себе си извън рамките на скучните прилагателни, които сам си си наложил. Извън тежките ограничаващи принципи, особено, ако започват с „никога“. Най-неработещите модели, които съм срещала са на онези закостенели хора, които се заричат никога да не правят нещо. Има и нещо друго. Когато човек се променя, има неща, за които дори без да полага усилия променя мнението си, това е прекрасното, отворено мислене, което помага на човек да разшири собственият си вътрешен свят, а оттам следва и да подобри животът си. Защото колкото повече учим, виждаме колко малко знаем. Но закоравелите убеждения, ни пречат да видим над стената, коята сами сме си наложили. Те са присъщи на хора, които живеят в рамките на познатото и дори и нямат желание да видят нещо ново. Всеки с изборът си.

Както се казваше в един от любимите ми „Яж, моли се и обичай“: „В крайна сметка повярвах в нещо което наричам физика на търсенето. Природна сила управлявана от закони реални като закона за гравитацията. Правилото гласи нещо такова: Ако си достатъчно смел да изоставиш всичко познато и удобно, което може да е всичко от дома ти до старите угризения и тръгнеш на път в търсене на истината, бил той външен или вътрешен, и ако искрено приемеш всичко случващо ти се по пътя като знак и ако приемеш всеки срещнат по пътя като учител и ако си готов да приемеш и простиш някои трудни истини за себе си тогава истината няма да бъде скрита от теб.“

Автор: Видислава 

Ако искате да си партнираме по пътят ви в промяната на тези мисли и убеждения, можете да се свържете с мен чрез формата за контакт.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s