Зоната на комфорт или колко некомфортно може да ти бъде там

Така наречената комфортна зона, отразява онова състояние, в което човек прави еднакви неща, по навик, добре заучени и му е добре. В тази зона няма стрес, човек се чувства комфортно, не се налага полагането на усилия. А всъщност колко комфортно е в зоната на комфорт. Зависи от стремежа и темперамента на всеки човек. Всеки, който търси нещо – било то смисъла на живота, своето призвание или искайки да излезе от дълга летаргия, е този, който ще положи усилия да напусне тази зона. Скоро имах разговор около тази тема и прехвръкна мнението „защо да излизаме от зоната, след като е толкова комфортно, защо да трупаме излишен стрес“. 

Личните ми наблюдения и лично преживяното ми показват, че не всеки човек се усеща комфортно в тази зона. Има един момент, когато искаш нещо повече от това, което имаш в момента, искаш развитие, търсиш. Всеки има по нещо, което иска да постигне. И тогава тази така комфортна зона се превръща в некомфортна и ограничаваща. Заседяването дълго там носи сивота, която не всеки би издържал. Носи незадоволението от липсата на реализация, което пък повлиява негативно върху цялата психика. Седейки в зоната е все едно да имаш талант, но никога да не положиш усилия да го развиеш. Защото всяко нещо иска усилие, иска работа, иска подържане, развитие. А тези неща липсват в бездействащата зона.

Ако трябва да дам за пример мен, това е най-скучната зона, в която съм се намирала. Има си периоди за почивка, когато следва релакс след напрегнат период. Но те са много къси. Най-незадоволителното нещо за мен е да стоя в тази зона. Отдавам го на факта, че веднъж усетила силата на потенциала, безграничното действие и шанса да имам този живот, едва ли бих седнала „комфортно“, защото тази зона ми носи дискомфорт. 🙂 Обичам динамиката, промяната, просто защото само развитието ми носи задоволеност. Усеща се като течаща река, там промените са част от напълно естествения ритъм на природата. И най-основното е – всяка душа си носи нейния ентусиазъм, а тази зона е за обичащите свободата и себеоткриването. Следвайки някаква цел, независимо в каква област ще е, отново се полагат усилия, невъзможни в тази зона.

Може да е некомфортно в тази комфортна зона, когато потенциалът и енергията ти кипят, а на теб не стига малко, за да разчупиш статуквото. А пък най-некомфортно е, когато цялата ти същност „вика“ и желае да се осъществи и прояви, но умът ти все още продължава да те дърпа там, където сигурното е несигурно, където опитваш да обясниш всичко с думи, логики и други.. Навиците придобити в детството, слабото самочувствие, липсата на вяра в себе си, различните страхове, всичко това са неща, пречещи да се излезе от тази зона.

Независимо дали ще го обясним с духовната страна и мисия на всеки човек, или с разните психологични аспекти, заседяването в тази зона е личен избор. Срещала съм хора, които самото изразяване „да излезеш от зоната“ ги плаши. Смятам за по-подходящо да употребя изразът „да се разшири зоната на комфорт“, защото само по себе си комфортът е необходим. Зоната на комфорт е една опорна точка, носеща сигурност и е хубаво да се разширява, не е необходимо да се напуска. Просто защото няма граници. 🙂 Границите са в мисленето.

Видислава

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s