За начинът, по който реагираме може да се каже много. Ще споделя преживяното от мен. Познавам цялата си същност, реакции и емоции много добре. Ще следва и още без съмнение. Опознаването ни е доживотно. Може би интровертната ми същност ми е помогнала в това. Наблюдението на процесите и усещанията в мен са от най-любимите ми, носещи полза занимания от „работата“ над себе си. Като прибавя и теорията, преминалите трансформации по времето на обучението ми за треньор/коуч, различните медитации, които ме доближават до чистотата да „чуя“ нуждите си. Смятам, че да познаваш вътрешния си свят е чист благодат. Срещам  много хора, които не разбират усещанията си, трудно тълкуват своите чувства, други, които не познават емоциите си и се отбраняват от тях, особено ако са свикнали да контролират всичко. 

Повечето от реакциите в ежедневието са механични, заучени, понякога реагирането е машинално, базирано на вътрешни принципи и минали преживявания. Но всеки човек, стремящ се към развитието си и премахването на вредни за него навици, сигурно ще премине през процесът на опознаване на реакциите си и опит за трансформирането им. Защото не всички  реакции са полезни за самите нас. И напълно естествено е да отстраним онова, което ни пречи.

Мисля си, че отношението ни към темата за реакциите, започва от отношението ни към самите нас, зависи колко сме загрижени за себе си, колко се обичаме. Каквото ние си причиним, никой друг не може да ни го направи. Колкото и да са външните дразнители, те са само сигнал, че нещо в нас е лабилно и куца. Те са сигналното червено, показващо кое в нас се нуждае от ремонт. Следващото е разбирането на връзката между емоциите и здравето. Добре познато е, че негативните, постоянни емоции водят до влошаването на функциите на тялото и органите. Знаейки, че ядосването ще ви донесе главоболие или ще засегне черния дроб, страхът уврежда бъбреците и довежда до отпадналост, едва ли няма да ви се прииска да промените нещо. А за да се променят емоционалните реакции се иска само промяна на виждането и приемането на случващото се. Но е много по-лесно за казване, отколкото за прилагане, но не е невъзможно. Понякога са вкоренени толкова негативни, спиращи убеждения, че дори и самите вие можете да отричате, че ви пречат или че не сте преодолели.

Знаем, че една ситуация можем да я видим по хиляди различни начини, но ще се спрем на онзи, който е най-близък до нашата същност в момента. Начинът, по който приемаме дадена ситуация ще повлияе и на начина,  по който ще реагираме. На мен, като на емоционален човек ми се е случвало да реагирам предимно водена от емоциите и после да съжалявам за реакцията ми. Познати са ми крайните реакции. Именно преминаването и опознаването на всички видове реакции ми даде прекрасния тласък да мога да осъзнавам и избирам, след като опитах всичко и реших кое е подходящото за мен и кое избирам.

Изборът е всеки миг. Никъде няма гаранция, че реакциите са еднакви и постоянно адекватно-положителни. Всичко става лесно, когато го овладееш, а не да караш на автопилот без капка осъзнаване. Нещото, което ми помогна да реагирам както искам, е запознаването със същественото от емоционалната интелигентност, разбирането кое и защо предизвиква реакцията в мен, което признавам, е дълъг процес. Нагледно е лесно да си кажеш защо си реагирал така, но всъщност под привидните обяснения на ума, могат да бъдат по-дълбоки причини. И откриването им става с наблюдение на много повтарящи се ситуации и оставане на тихо със себе си. Един непрекъснато говорещ ум дава едни обяснения, но ако потърсите надълбоко в душата си, ще откриете отговорите.

При мен проработи постоянното наблюдение и промяната в начинът, по който се приемат нещата. Като започна от познатото „не приемай нищо лично“. Е, приемала съм неща лично докато не само разбрах, но и заживях (с) убеждението, че всеки живее по начинът, по който може, действа, както може и че нищо не е лично адресирано към нас или поне не в този смисъл, по който го интерпретираме. Интерпретирането на дадена ситуация много зависи от миналото ни и от белезите, носени от там. Затова, търсейки назад, кое е онова, което ни тежи или радва или е оставило следи, може да се разбере много за реакциите ни в сегашния момент. Защото колкото и да се променяме, някои неща остават, ако не се изчистят. Споменавам повече нещата за изчистване, защото предимно те предизвикват реакции, които не са добре за нас.

Сега вече съм стигнала до етап, където наблюдавам като отгоре, детайлно цялата ситуация, дори това да става за секунди. И тогава идва съзнателния избор как да реагирам, кое да избера. Дори ми се е случвало да „виждам“ пред мен всичките възможни реакции и да взема най-подходящата. А тя е вече онази, която не само ми носи покой, но е в синхрон с моите ценности и убеждения като човек. Този процес стана възможен след като преминах през доста крайности, емоции и ситуации, които не веднъж премислих и отцедих ползи и загуби. Дори и да е преминала една неприятна за нас реакция, тя става навик, ако не се промени. И в един момент единствените ощетени сме ние. Затова и казах, че човек обичащ себе си, ще се стреми към онова, което му носи хармония. Другото работещо при мен е отношението ми към моята енергия и лесния въпрос „струва ли си да насоча енергията си натам?“. Има ситуации, в които нямаме контрол. И там единствено можем да имаме избора как да реагираме. Ако нещо можем да променим, да се действа, иначе имаме само избора в настоящия миг. Много хармонични ‘Сега’ градят едно хармонично съществуване. 

В никакъв случай не казвам да се спират емоциите или да се преструваме. На мнението съм, че всяко нещо е хубаво да преживее докрай и изцяло. Вярвам, че човек се чувства добре,  само когато е истински, безусловно автентичен. Но начинът, по който приемаме нещата зависи само от нас. От нас зависи колко енергия ще вложим в ситуация, която не си заслужава вниманието ни, колко време ще останем фокусирани върху нещо, което ни „ограбва“. Всичко се учи с опит.

В един момент разбираш, че душевният ти комфорт зависи само от теб. Външни дразнители има винаги. Зависи ти как виждаш нещата и колко внимание отделяш. За това формула няма.  Уникално различни сме, променящи се с различен ритъм. Но повярвайте ми, малко са нещата, хората и ситуациите, които си заслужват преувеличени реакции и внимание. В каквато и ситуация да сте, преди да реагирате си помислете кое ще е добре за вас. Понякога душевното спокойствие е по-важно от това да се разправяш с глупак или да съжаляваш за нещо, което е минало, дори и да е зависило пряко от теб.

В такива моменти вземам урока под мишница, гледам да отпратя емоцията и да погледна нещата от по-високо. Изборът е като игра на карти – не можеш да контролираш кои карти ще ти се паднат, но можеш да избереш как да ги изиграеш. 

Видислава