Знаеш ли кой си?

Преди доста години мислех, че знам коя съм. Бях идеите ми, разбиранията ми, предпочитанията ми, дори плановете ми за години напред. Докато не разруших всичко, за да го преоткрия отново. Всичко, което не беше мое,си замина по пътя. Хубаво ми е, че се променям всеки ден, че осъзнах и живея усещането да се потапям в момента, да се опознавам и реагирам различно. Научих се да пускам, не само хора, но и ситуации, а и мои убеждения. И все още се уча. Пускам онези неща с които ми е тясно, онези вярвания, които ме спират, вместо да ме разширяват. Животът е променлив, дори сезоните се менят. Статичното е бавна смърт, буквално.

Тази душа е дошла за нещо, дошла е да се развива, има шанса да живее и избира. Понякога промяната е все едно губиш всичко сигурно и това е страшно. Но страхът е излишен. Страх ни е от непознатото, искаме да контролираме нещата, да сме над всичко, да знаем кои сме, кои са партньорите ни, да имаме сигурна работа, кола и доход. Но няма нищо сигурно. Аа, има – промяната.

Търсим да се идентифицираме, за да заличим страха, че не знаем кои сме. Търсим да си лепнем етикет – аз съм руса, висока, слаба, с еди-каква си кариера. Ние не сме определенията. Ние не сме материалните придобивки. Затова много хора за нещастни – мислейки, че придобивайки това и онова, ще са много щастливи. А дори и материалното не може да запълни липсващата празнина. Знаем не малко за случаи на бедни и нещастни. Удовлетворението не идва само чрез материалното. Човек от векове търси кой е, търси да опознае човешката природа. А всеки човек е щастлив, когато е в хармония със себе си. Всички страдания в живота, незгоди и беди идват от непознаването на същността, от незнаенето за какво човек е тук, коя е неговата мисия и роля в обществото. Човек като социално същество гледа да се идентифицира, да копира, да бъде подобен на другият, за да не остане сам и загубен. А всъщност няма по-голяма сила от това, човек да бъден способен да обича себе си, да се има за първа и основна фигура в живота си, за движеща величина и приятел. Затова търсещите се отделят от масовото.

Започваме живот, който привидно носи първичните нужди и пали егото за все повече вещи и придобивки. Имаме и трупаме. И все пак има нещастни. Защо? Не можеш да правиш нещо неподходящо за теб и да си щастлив. Не можеш да живееш живот, копирайки обществените модели и да очакваш да си щастлив. За всеки човек си има негов път. Всеки има своето място под небето и начинът, по който ще го открие може би е различен.

Но я се замислете – всички тези „провали“, грешки, несполучливи опити, загубени неща, хора и т.н. Всички тези случки ни напомнят, че има нещо, което не е за нас. Всички тези поучителни случки ни напътстват към нашето. Когато се отклоним от пътя, идва нещо и ни побутва пак в нашия си коловоз. Няма нищо грешно, няма провали, има само опити, има случки, които показват, че онова не е било нашето нещо. Не се отчайвайте, че нещо не се е получило. Не е било ваше. Сигурно ви се е случвало да искате много нещо и когато го имате да разберете, че всъщност не го искате, не ви харесва. Така чрез опита откриваме близкото до нас.

Аз разбирам, че съм на моя път, когато се чувствам леко и комфортно. Усещане е. Не знам при вас кое работи. Животът е промяна и ако едно положение е било щастливо за мен вчера, то днес може и да ми е неудобно и тясно. Аз не съм това, което бях вчера и няма да съм същата като утре. Това разбиране прави леко изживяването на всеки настоящ момент, защото освен него, нямаме нищо. А когато си осъзнат и цялостно присъстващ във всеки миг, имаш шанса да отдадеш най-доброто от себе си в този момент.

За да открием кои сме може да открием първо кои не сме. Като се отстранят всички наслоени от детството модели, закостенели разбирания и наши негативни убеждения. Ние не сме онова, което си мислим, че сме. Ние сме много повече. Ние сме избора, който имаме всеки миг. Ние сме изпратената енергия и мисли. Ние имаме силата всеки момент да променим остатъците от всичко минало, като изтрием неработещото, като станем нови и избиращи всеки момент. Ти не си твоето вчера. Ти не си бележката ти от намачкания бележник в четвърти клас. Ти не си миналото на твоите родители. Нито пък си твоята първа издънка, която помниш и така грижливо си си лепнал етикате, че това си ти. Ти си това, което избираш да бъдеш днес. Ти си много повече от вчера и утре ще бъдеш различен от днес! Затова избирай. Всеки миг е твой!

Когато останеш чист и отворен към всичко нова, когато оставиш всичко старо и удобно, ще откриеш едно нова „аз“. Когато сринеш всички твърди убеждения, които те спират, ще откриеш колко е хубаво всеки момент да реагираш чисто и осъзнато спрямо момента. Ще оставиш готовите отговори на незададените въпроси и ще се научиш не само да питаш правилно, но и да усещаш. Тялото показва, както и душата. Седнете на тихо, вслушайте се, усетете вътрешния глас. Всяко нещо, което предизвиква дискомфорт показва, че нещо не е наред. Много такива дискомфортни неща са все пътеводители по пътя ни.

Ти не си зодията си, не си цвета ти коса, талията или колата ти. Ти не си това, което си бил преди година. Дори и да не искаш, се променяш.  Знаеш ли кой си?

Видислава

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s