Трите въпроса преди да затворим календара

on

Периодът е много подходящ за равносметки. Цялата енергия ни помага. При мен е любимо „съвпадение“ покрай края на годината и рождения ми ден и както знаем, всяко нещо идва в подходящото време. Всеки период, през който нещо е спряло да работи и не ни удовлетворява е добре да поспрем и да обмислим случилото се и да променим тактиката. Човек е неудовлетворен винаги, ако нещо не е на мястото си. Това е белегът, че промяната е нужна. Дошли сме да изживеем същността си, а това е невъзможно, ако не познаваме нейните нужди. Напредъкът в различните области се получава точно, когато затваряме едно и отиваме на следващо ниво. Ако не познаем нещо, няма как да го обикнем, това важи за самите нас също. Опознаването е процес на пресъздаване и рушене едновременно. Старото си отива, както е всеки цикъл в природата.

Някои духовни писания вече ми станаха банални за четене, тъй като нещата са напълно лесни и прости, ама нали по човешки оплитаме и усложняваме всичко. Пък и да четеш полза няма, ако не успееш да го изживееш. В живота рецепти успешни може да има само за кекс, но аз и там обичам да експериментирам.

Когато човек се свърже на дълбоко ниво с душата си, спира да търси логичните обяснения за всяко негово изпитание, проявление на „тъмни“ страни и други. Спира да се сравнява с другите, защото знае, че Те са Аз и обратното. В една игра всички сме равни участници, просто всеки играе различна роля. Животът е театър и колкото по-добри в ролите си сме, толкова ще е по-гръмко и носещо радост финалното ръкопляскане. Лесно е, когато просто се отпуснем и участваме във всичко, каквото е. Но за да е лесно, се иска да е осъзнато всеки миг, а това вече иска пълно присъствие и намерение.

Огромна е вече вълната хора, които се интересуват от духовното, от издигане на по-високо ниво.. До един момент това е възможно, когато се отрони всеки излишен пласт от стари мисловни наслагвания, неработещи вече вярвания и модели от старите поколения. Човек има достатъчно вгнездени убеждения от родителите си, които оказват влияние върху цялата ни същност. И колкото и да разбираме, че те не са работещи вече, на едно дълбоко ниво все още играе старият ни Аз. При мен лично наблюдаването е все по-любим процес като гледам да влизам в ролята на наблюдаващ цялата, голямата картина. Когато виждам всяка роля, участваща там, всяко мое проявление, като умея да разгранича кое е белязано от старо поведение, кое е новият вече трансформиран модел. Но това е разбираемо единствено за човек, който е опитал този процес.

Наблюденията ми са, че има неща, които се проявяват при по-голяма група хора. Често съдим дори и неволно нещо, което не разбираме. Но колкото повече се опознаваме, виждаме колко огромен капацитет имаме и как сме способни на всичко. Това, което един човек го може, го може и друг, независимо дали ще е в друга степен на интензитет. Случва се дори онази размяна на ролите, при която попадаш и от двете страни. Всяко нещо си има цел и е хубаво да го знаем. Тогава вече разбираш как се е чувствал друг човек, когато си му причинил онова, което пък са причинили сега на теб. Колелото се върти и разнообразието от варианти всъщност може да се опише, ако след всеки случай погледнем назад и се опитаме да разберем на какво ни учи. Дори може да се случи повтарящи случки с различни хора, да ни учат на едно и също нещо, а привидно всичко да е различно. Няма нищо случайно. Емпатията все повече ще се развие в сърцата ни и все по-лесно ще се обединяваме с околните или поне ще ги приемаме без вътрешна реакция, което пък носи хармония за самите нас.

Аз си знам, че всеки идва с неговата си роля, уроци и път. Всичко е лесно, когато знаеш, че човекът отсреща играе играта си. Приемаш обстоятелствата като най-естественото нещо на света и заиграваш ролята си. Дали ще се издигаш или падаш зависи от конкретния момент и избор. Всяко нещо е добре дошло, когато знаеш целта на целия ни път тук. Нещата са лесни, когато приемеш и разбираш, че човек действа така, както може; че човек живее в зависимост от своите вярвания и ценности и това, което за един е важно, за друг човек може да няма никаква стойност. Изхождайки от това, става по-лесно ориентирането ни за цел в живота, за нашите качества, които са силни и биха внесли хармония в живота ни.

Вече мога да обобщя, че крайната ни цел е да бъдем щастливи, в тази ни роля, в този живот. Зад всички преживявания и уроци, се крие само едно – да се обединим на ниво сърце и да се издигаме заедно. И си мисля, че няма време за заседяване и чистене. Това ме научи тази година. Често се сещам за думите на приятелка с идеята, че ако ще чистим всяко нещо, което се появи, то един живот няма да ни стигне. Месеци наред ми излизат тези нейни думи. Защото практиката ми показва точно това.

До един момент човек има нужда да се изчисти от разни обществено-наложени модели и вярвания, които не го удовлетворяват. След това идва времето, когато човек да/ще заживее своето нещо, заложено в него. Колкото и да сме еднакви като права и произход, толкова сме и различни по задачите, които имаме тук и по начинът, по който ще се изживеем тук. И е чудесно всички да сме различни, за да застане всеки на неговото си уникално място в пъзела. Затова много ми е присърце индивидуалният метод – всеки да намери онова, за което е дошъл, онова, което е най-силното в него, онзи талант, който ще спомогне за издигането му и за осъществяването на щастливия живот.

Имаме толкова много енергия, всеки нов ден. И изборът как да я използваме е наш. Имаме избор, дори в ситуации, в които нямаме избор – там поне имаме избора да изберем как да реагираме.

Нужен ли е голям шамар, за да разбере всеки от нас, че всеки ден има в ръцете си шанса да го направи такъв, какъвто иска?! Нужно ли е да минат дни, години, да обръщаме няколко календарни години подред, за да се сетим, че не живеем онова, което сме? Че живеем живот, който запълва само основните ни нужди, храна и дом? Къде остава пълнотата и удовлетворението, че си тук; къде остава твоята стойност като уникално човешко същество, същество дарено с дух и тяло, с разум, с ресурси, които рядко използва? Къде е разумът, който да зададе простичкия въпрос „Щастлив ли съм аз? Как искам да живея? Какво мога да направя, за да го живея?“.  

Не се нуждаем от сто дипломи и уникално образование, за да чуем нуждите си. Нужно е да поспрем и да се запитаме, да се чуем, да си го дадем. Дължим си го! Дължим си живот, който да ни удовлетвори. И ако някой решава, че неговото удовлетворение и щастие е в съзнателното усилие да пилее шансът, наречен „живот“, добре. Нека го пилее. Всеки има различна роля.

Ако сте неудовлетворени, на кръстопът, лутащи се – просто се спрете за миг, дайте си времето да се чуете, да заглушите моралните си умствени принципи и да чуете сърцето, душата, както и да го наричате. Чуйте онова, което жадува всяка клетка от вас! Три въпроса си задайте – „Щастлив ли съм аз? Как искам да живея? Какво мога да направя, за да го живея?“.  Нещата са лесни, мили  мои, стига да си го позволим. Желая ви го. Хайде да поемем отговорността за собственото си щастие, а? 🙂

Автор: Видислава

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s