В Дъблин имах удоволствието да се срещна с Еми. Невероятно цветна и позитивна личност, зареждаща с опитването на нови неща и желанието за развитие. Признавам, че при всяка наша среща имахме чудесни и все съществени разговори. Реших да ви запозная с нея. Приятно четене 🙂

Разкажи ни за себе си.

Здравейте. Аз съм Емилия и съм създател на проекта „Здрава история“, чиято основна цел е да помогне на хората да заобичат тялото си и да постигнат мир със себе си. Професионално се занимавам с психология, йога, преводаческа, писателска и лекторска дейност. Обичам да пътувам, да чета книги, да уча нови неща и да спортувам. Основни сфери на интерес са ми любовта към тялото и себе си, женственост/мъжественост, психотерапия, хранителни разстройства и депресии. В момента съм доброволец към ирландската организация за хранителни разстройства BodyWhys, а скоро ще започна и обучението си по психотерапия.
Защо е важно за една жена да обича тялото си и как да го постигне?
Тялото е нашият дом на Земята и основен инструмент за придобиване на опитности. То е ценен дар от нашите родители и природата и представлява една идеална саморегулираща се система. Изумително е какви сложни процеси тялото извършва, за да поддържа живота. То е осезаемата, физическата част от нас, ето защо наша първа задача по пътя към приемане на себе си е да го заобичаме него, въпреки че това е може би и най-трудната задача. Когато обичаме тялото си, ние сме в мир със себе си и можем да се радваме на живота и да израстваме с лекота. Без любов към тялото, няма как да има любов към себе си. Тялото не е нещо низше, мръсно и некултурно. Изисква се време да го приемем такова, каквото е, както и да се научим да се радваме на грижите, които е необходимо да полагаме за него. Защото то се отплаща многократно, то е най-верният ни служител на Земята и заслужава цялата любов, на която сме способни.

За всички хора е важно да обичат телата си, но за жените това важи с двойна сила. Смята се, че женската част от нас е свързана със Земята и тялото, докато мъжката е по-тясно свързана с Космоса и Духа. Ето защо е толкова важно за жените да си заобичат тялото – ако отхвърлят собственото си тяло, тогава те отхвърлят и женствеността си, което пък води след себе си до редица трудности.

Най-лесният начин да заобичаме тялото си е просто да се центрираме в него и да го почувстваме. Постигаме го като излезем от ума и смъкнем осъзнаването си надолу в тялото – било то в сърцето или на 7 см под пъпа, и така си дадем възможност да усетим себе си и света оттам. Защото умът е този, който осъжда тялото и ни натяква, че сме дебели, недостатъчно красиви, че остаряваме и какво ли още не… Но научим ли се да се центрираме в тялото си, започваме да изпитваме хармония със себе си и с живота. За жената това е изключително важно.

В допълнение към това, за да заобичаме тялото си, е необходимо да си позволим да изпитаме благодарността към родителите си, че са ни дарили с него, както и да осъзнаем, че без тялото съществуването ни на Земята е невъзможно. Нужно е и осъзнаване, че тялото такова, каквото е в момента, е идеален показател за състоянието, в което се намираме – тоест, тялото ни не е виновно, че е напълняло, че се е разболяло или остарява, с това то просто ни дава сигнал къде и над какво е необходимо да поработим още. Което не значи, че всички трябва да сме слаби, в топ форма и вечно млади. Напротив, истинското майсторство се крие в това да си обичаш тялото с всичките му чупки, извивки, килограми, бели коси и бръчици – защото именно такова истинско то е най-красиво. И не е нужно всички да се стремим към един идеал за красота – в крайна сметка няма две цветя, които да изглеждат напълно еднакво, нито пък две дървета. Тогава защо ние жените искаме да сме толкова еднакво красиви като по калъп?
Кои са основните пречки за постигането на любовта към тялото?

– Гняв към родителите – те са тези, които са ни дарили с това тяло. Но те са и тези, които не са били идеални като родители, направили са множество грешки и като цяло са ни дали много поводи да им се ядосаме. Но е много трудно този гняв да се насочи директно към тях или пък да вземем да поемем отговорност за него като вече зрели хора, осъзнаващи, че човешките същества допускат грешки. И въпреки че родителите ни не са били идеални, те са дали най-доброто, на което са били способни. А тук и сега от нас зависи да се справим с последствията от тяхната неперфектност като родители, защото точно това е, което правят зрелите хора. Грешките на родителите ни са наши уроци и неслучайно сме си избрали точно тези родители, за да преминем през определени опитности. Но признаването и приемането на собствените емоции, както и поемането на отговорност е трудно нещо. Лесното е да потискаме този гняв и вместо към родителите подсъзнателно да го насочим към собственото си тяло, защото него можем да си го мразим колкото искаме без да се чувстваме виновни…

– Перфекционизъм – на Земята няма такова нещо като идеално, животът по-скоро е красив със своите несъвършенства. Винаги имаш едно, а ти липсва друго. Много често това, което може да се обърка, се обърква. Тялото един ден е в прекрасна форма, а на следващия ден е изморено и подпухнало, след това се чувстваме красиви и леки, а после изведнъж започваме да пълнеем… Тялото се променя постоянно и то винаги по подходящ начин, за да комуникира с нас, да ни каже нещо важно. Душата си трудно я чуваме, но сигналите на тялото няма как да се подминат. Та тялото си е идеално такова, каквото е, с всичките си “неидеалности”. И докато не се откажем от желанието да сме перфектни и не започнем да виждаме красотата и благословията в неидеалното, войната с тялото ще продължи.

– Сравнението с другите – всеки си има своето тяло, което е най-подходящото за него, за неговите уроци и неговата мисия на Земята. Няма място за сравнение с другите, има място единствено за себеприемане и себенадминаване.

– Заблуда – медиите ни пробутват идеята, че тялото може да остане вечно младо, че само по себе си не е достатъчно идеално, затова му трябват скъпи дрехи, скъп парфюм, козметика, операции и какво ли още не. Но всъщност истината е, че всички остаряваме, всички имаме части от тялото, които не се вписват в идеала и това е наред и всъщност е много красиво.

Каква е ролята на женствеността в живота на една жена?

Магия, вълшебство, омайничество. Красотата и радостта от женския живот се крият в женствеността. Ако жената иска да й е трудно, тя се лишава от своята женственост и започва да живее живота си като мъж – да се доказва на всяка цена, да показва колко е силна, да преодолява препятствия, да разбива стени, да се бори и състезава. Но във всяка жена се крие природният дар на това да се отпусне по течението и да остави живота да я напътства, а тя да използва смелостта си, за да следва сърцето и интуицията си. Разбира се, в женския живот са необходими цели и планове, но радостта от самото живеене би трябвало да е на първо място. Бъде ли радостта изместена от цели и планове, то тогава женствеността се измества от мъжественост… И нищо чудно в такъв случай, че така желаният мъжествен мъж си остава само мечта, а в живота си привличаме единствено недораснали мъже, които очакват от жената да заеме ролята на мъжа във връзката.
Какво мислиш за любовта към себе си?

Тя е началото на всяка любов. Чували сме, че за да обичаш друг, трябва първо да обичаш себе си, но много често отнасяме това само до партньорите си. Ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш нито децата си, нито партньора си, нито приятелите си, нито живота, нито света. Така че любовта и грижата за себе си на първо място, а оттам нататък ще имаме и капацитета да обичаме и да се погрижим и за някой друг.

Какви са твоите наблюдения върху депресията?

Голям учител е. С годините установих, че депресията е симптом, сигнална лампичка на душата да направим нещо за себе си. Причините за нея може да са различни при всеки човек. Не е срамно да си в депресия, не е срамно и да потърсиш помощ. Не е нужно да си доказваме колко сме велики и самодостатъчни, като си я търпим сами. Всъщност истинската сила често се крие в смелостта да признаем колко сме уязвими понякога и да поискаме нужната помощ и подкрепа. Депресията е урок по смирение, урок да се застъпваме за себе си, урок да се научим да чуваме емоциите си и това, което ни носят те. Често зад депресията се крие потиснат гняв, както и пренебрегната мъка.

Депресията не е липса на задачи и цели, много често тя идва в резултат от препълнен списък със задачи и цели, за да ни покаже, че се крием от собствените си чувства, използвайки задачите. Депресията не е липса на позитивно мислене, тя често е резултат от липса на реализъм, защото когато умеем да виждаме нещата такива, каквито са, ние не се разочароваме, когато въздушните кули се срутят, защото виждаме кое е въздушна кула и кое има стабилна основа. Депресията е преломен момент, чрез който човек или израства и става още по-добра версия на себе си, или се срива със Земята. От нас зависи дали ще я използваме, за да си създаваме още повече драми в живота си или най-накрая ще осъзнаем, че човек може да получи така желаното внимание и любов както без драми, така и без престорена неуязвимост. Депресията е дар, но от нас зависи дали ще го оползотворим по градивен начин.

Какво си научила от връзките си досега?

Както всяко друго нещо в моя живот, така и връзките са огледало на моето състояние в момента и ми показват какво още е необходимо да науча. Интересно е да забележа как понякога въпреки цялата увереност и любов към себе си, когато срещна човек, който наистина ми допада, тогава всички неосъзнати несигурности започват да изплуват на повърхността… Друго интересно осъзнаване е, че човек привлича партньори, които се държат с него точно така, както той си мисли, че заслужава – тоест ако някой се държи неуважително с вас, че е необходимо да вземете мерки спрямо този човек, необходимо е, но е нужно още и да си направите извод до каква степен сами уважавате себе си, особено ако това не е първи път, в който привличате партньор с неуважително отношение към вас. А най-любопитното е, че най-често един човек се държи по един начин с нас, а с друг партньор е съвсем различен човек – зависи от това какво извикваме ние самите в човека насреща.

Всеки един партньор в моя живот ми е бил ценен учител. От някои партньорства научих да виждам себе си в по-добра светлина – такова приемане и любов получавах от страна на партньора, че всъщност с негова помощ сама успях да видя красотата в себе си по-ясно. Често ми се е случвало да имам трудност с приемане на определени черти от тялото и характера си, а в същото време партньорът ми да ги обожава, което ме е карало да си преразгледам отношението към самата себе си. Други връзки ми показаха какво означава нездравословни взаимоотношения и как не се прави. А най-суровият урок беше никога да не се насочвам към човек с идеята да го променя… И след като един човек си е позволил да се държи зле с теб веднъж, най-вероятно това ще се повтори и потрети. Затова няма смисъл да се стараеш, за да си заслужиш доброто отношение. Просто продължи напред и ще си намериш партньор, който ще се държи разкошно с теб, без да те кара да полагаш адски усилия, за да си изпросиш малко нежност.

Човек израства изключително много във взаимоотношенията си с другите хора, научава много повече за себе си, вижда върху какво още има да поработи, проверява какво иска в действителност и какво не е за него. И няма значение дали дадено взаимоотношение ще се окаже неподходящо за нас в даден момент – уроците, които научаваме са си завинаги с нас и са много по-ценни, отколкото мъдростите в хиляди книги. Защото личният опит си е личен опит, не че е лошо да се поучим от книгите, но понякога трябва сам да се изгориш, за да се научиш, че огънят пари или да усетиш какво е сладък вкус със собствените си рецептори.

Много харесвам мисълта, че ни е позволено да допускаме грешки, стига да се поучаваме от тях. И точно така се научих на селективност – да опознаеш себе си достатъчно добре, за да си наясно какво точно искаш, за да можеш да кажеш „не“ на хората, които не отговарят на това, което искаш. Защото най-лошото нещо, което можеш да си причиниш, е да влезеш във връзка, само защото ти е самотно, няма по-подходящ човек и просто защото човека насреща те иска, та хайде от мен да мине… Но разбира се, също толкова лошо е и да си седиш сам и да отхвърляш всички, само защото те е страх да не сбъркаш. Така че знай какво искаш, но все пак не прекалявай със списъка с изисквания!
Кой е най-ценният урок, който си научила досега?

Живей за себе си. Не за целите, не за плановете, работата, децата, партньора, родителите, болните, бедните, пътуванията, финансовата стабилност, спорта, танците, проектите, духовния учител, терапевта или за каквото друго там се вкопчваме. Заради себе си. На този свят сме дошли с една душа, голи, боси и с празни ръце и ще си отидем с празни ръце и дай боже напълнена душа. Разбира се, че искаме да оставим света след нас малко по-добър, разбира се, че искаме да направим нещо значително за света и да ни помнят с добро, но най-важното е какво сме преживели, на колко мига сме се порадвали от все сърце и какво е научила душата ни. Всичко друго е преходно и рано или късно ще излезе от живота ни. Затова, живей заради себе си.  Благодаря!

Това е сайтът на Еми, тук, както и Фейсбук страницата й на български и английски език.