Започва периодът на ретроградната Венера, през който се завръщат стари теми, предимно свързани с любовните отношения. Аз го усетих по време на започването му. И понеже ще ни държи месец смятам добре да използвам енергиите. Независимо какво е отношението ви към астрологията, може би ще го усетите.

Интимните отношения определено са изворът, чрез който уча много за себе си. През различните етапи съм имала различни прозрения относно това, което е добре за мен. И тук ще споделя по-основните неща. Тази статия, както и всичко написано от мен, не претендира да е някаква универсална истина, защото няма такава 🙂 Тук има споделяне от нещата, които работят за мен и до които съм стигнала чрез преживяванията ми. А и както получавам доста отзиви, са близки и за много хора.

• Както обичам да казвам- една връзка е като лодка с двама пътници, и е хубаво и двамата да гребат. Често ако го прави само единия, скоро се изморява, а другия също губи интерес, ако не е положил усилия за нещо. Това разбрах – за да са пълноценни едни отношения, трябва да са и равноправни, както в получаването, така и в полагането на усилия. Случва се да има периоди, когато единият да е малко по-активен и после да се разменят. Но когато човек усеща, че е единствената движеща фигура във връзката, му писва и захвърля всичко. Макар че има нездравословни отношения, с манипулации и жертви, при които може да има хиляди варианти.

• За себе си разбрах, че е важно да гледаме с партньора ми в една посока. Противоложностите се привличат, но до време. В една връзка се иска уважение и приемане към това, с което се занимава другият. А движещо за това са ценностите. Ако за един човек е важно да има лично време и свобода в изборите си, а другият иска постоянно да се налага, да не умее да проявява компромиси и приемане, става доста трудно. Не вярвам, че една връзка трябва да се крепи от компромиси, които да нарушават много личното пространство и личността на човек. Връзката е място, където човек да се развива и да споделя, не да се руши и обезличава. Здравословно-обичащият се човек умее да разпознава кога се навлиза в пространството му и кога се потъпкват личните му нужди. Времето ни е прекалено ценно и ограничено, защо да бъдем в отношения, които не носят удовлетворение?

• Компромисите във връзката могат да бъдат само такива, които не засягат личните ми предпочитания и които не деформират моята личност. Всеки човек има различни разбирания и очаквания как иска да изглежда една връзка. И често очакванията не се оправдават. Както и всеки човек е различен в изразяването на любовта си. Един може да предпочита прегръдки и милувки, друг може да е по-свит и да не се изразява по този начин. Разбрах, че нагласата на двамата партньори за тези неща е хубаво поне да е подобна, ако не еднаква. И всичко е защото имаме различни нужди. Един ще има нужда да го прегръщат, защото според него това ще означава, че е обичан. Друг може да търси подаръци или друг вид действия. Много е трудно, ако тук има огромно разминаване. Всеки определя доколко може да прави компромиси и какви да са те. Защото има неща, които са си истинско потъпкване на индивидуалността. А любовта не е жертва.

• Човек може да даде само онова, което познава и което носи в него. Също така човек оценява само онова, което е важно за него. Давам пример с доверието. Ако то е важно за единия човек, а за другия не е важно, то ще има разминаване в общуването. Дори и несъзнателно има някакви очаквания да се държат с нас добре. Това е така, защото всеки живее спрямо своите ценности и няма как да не иска да види в другия нещо, което цени и в себе си.  Аз лично съм била обвинявана, че съм емоционална. Точно защото човекът, с който бях не е емоционален тип. И не харесва емоционални хора или такива, които показват чувствата си.  Аз имам достатъчно добре развита емоционална интелигентност, познавам моите емоции, познавам вълните на емоциите, както и лесно разпознавам това и в другите хора. Това засилва умението ми да разбирам другите, точно защото го умея и със себе си. Та, човек, който не разбира емоциите, може да действа осъдително към другия. Да вметна, че наблюденията ми показват, че някои мъже реагират сковано и бягат, когато жена покаже повече чувства, защото те не знаят как да се справят, не знаят как да отговарят, не познават собствените си чувства и е по-лесно да се избяга. Вид защита, да се бяга от непознатото.  Други пък смятат, че да покажат емоция е слабост и предпочитат да останат да живеят в ума си.

• Друго важно за мен нещо е посоката. В живота дори и да няма много сигурни неща, поне има насока, която следваме като намерение. Важното, което разбрах е, че възгледите на двамата относно посоката на връзката се вземат под внимание също. Естествено е, че в началото не се знае крайния резултат. Но ако в самото начало се изяснят нещата, няма да се губи време. Единият може да иска независима и необвързваща сериозно връзка, а другият да иска напълно обратното. Аз лично не виждам нищо по-смислено от това човек да каже какво иска и нещата да са ясни. Не говоря за студена размяна и договор, вид сделка, а за разговор в който партньорите да са открити и да споделят нуждите и желанията си. Лично на мен това ми допада, защото личния ми опит е показал, че рано или късно тези неща излизат наяве, но няма смисъл да завързваме по-сериозни отношения, ако целите ни не съвпадат. Тук е вече въпрос на лична нагласа и избори. Попадала съм на хора, които въпреки че знаят, че партньора им не иска дете, се надяват това да се промени и се завързват по-сериозно. Очакванията и надеждите, че нещата ще се променят, са излишни и болезнени. Аз предпочитам откритите отношения.

• Вярвам в здравословния егоизъм. Думата егоизъм се тълкува и доста негативно. Тук ще цитирам Хорхе Букай, с написаното в книгата му „Трите въпроса“:

„Откажа ли се да бъда центърът на моя свят, нещо или някой ще заеме това място. Ако под претекста на Любовта ми към теб или значението ти в моя живот реша да кръжа около теб, ставам зависим от всичко, което казваш и правиш, живея както ми разрешиш, завися от това, което ми даваш, усвоявам уроците, на които ме учиш, виждам само каквото ми покажеш и пренебрегвам – все едно не съществува – онова, което криеш от мен…  Същото или почти същото се случва с мен, когато осъзная, че за другия аз съм център на неговия свят. Измъчвам се, изморявам се, загнивам, започвам да се задушавам и искам да побягна…

Моята представа за положителна и здравословна връзка е тази, при която двама центрирани в себе си индивиди споделят пътя си, без да се отказват да бъдат тези, които са.

Ако не съм намерил собствения си фокус, все едно не съществувам.
Ако не зная кой съм, ако не съм отговорил на този първи въпрос, как мога да отговоря на следващите? Как мога да те срещна по пътя си?

Все пак подобна идея за Любовта е трудна за възприемане, най-вече защото противоречи на всичко, което са ни учили. Обществото разполага с много начини – някои скрити, други явни – да ни дресира така, че да даваме предимство на ближния. Така например научаваме, че когато сме заедно с някого, всяко нещо (всяко!), което е важно за другия, трябва да бъде важно и за нас.

Ще проумеем тази идея за срещата между двама души само ако имаме смелостта да сме главните герои на живота си. Защото, ако отстъпим това място другиму, няма да има филм.

Ти може да си много важен в живота ми. Тъй като те обичам толкова силно, съм готов да отстъпя мъничко, защото – освен себе си – обичам и теб, но не искам да ме принуждаваш да избирам между двамата.   С цялото си сърце залагам на нас! Но ако ме принудиш да избирам между теб и мен, ще избера… себе си!“ 

И: „Любовта към другите се поражда и подхранва. Нещо повече – започва от Любовта към самите нас, защото тя има много общо с възможността да се оглеждаме в другия. Колкото повече се радвам на собствения си живот, колкото по-голямо удоволствие мога да изпитвам, толкова по-развита е способността ми да обичам себе си, а заедно с нея – способността ми да обичам другите.

Когато става дума за Любов, никой никога не остава празен заради това, че обича. Лъжа е, че ако даваме твърде много, можем да останем без нищо. Лъжа е, че за да раздаваме Любов, трябва да я имаме в излишък. Няма да изгубим възможността да обичаме другите, ако обичаме себе си. Истината е, че можем да раздаваме безкрайно от това, което притежаваме, и ведрото винаги ще остава пълно, защото така работи сърцето ни, така работи духът ни, така работи същността на всеки от нас.“

Завършвам с нещо, писано преди време от мен. В един от красивите ми периоди:

Истинска радост за душата е да имаш човек до себе си, с който да споделяш най-ценните си мигове, най-дълбоките си мисли и малки, но най-ценни преживявания.
Онези моменти, когато мечтаеш като дете, когато се разплакваш при вида на изгрева на Слънцето, когато усещаш докосването на вятъра, когато усещаш аромата на гората, когато разбираш смисъла на твоето съществуване, когато те изпълва радостта от споделянето….
Споделянето не само на ежедневни грижи и проблеми, а и на мечтите си, страховете си и на най-дълбоките си тайни… тайни, които са заровени дълбоко в теб и ти все чакаш онзи, пред когото можеш да се откриеш. Някой, който те чете с поглед…
Да разголиш душата си с риска да бъдеш отхвърлен, но и с надеждата, че точно този път ще бъдеш разбран… разбран и обичан за това, което си ти.

Онази душевна радост и пълнота, която трудно описваш с думи… Когато просто си щастлив, усмихваш се и мечтаеш безгранично. Когато душата ти е свободна птица и все пак е в ято с този човек…  Тези, които трябва да срещнем ги срещаме при уж „странни обстоятелства“. Този, който ще промени живота ни го разпознаваме още в първият момент дори и да не знаем нищо за него… имаме усещането за този човек, силно усещане дори и да не знаем защо… Има погледи, които се преплитат и остават един срещу друг независимо от всичко… Има хора, които обичаме още преди да ги срещнем. Има Души, които са Отново Заедно…

Смятам, че човек жадуващ за собственото си опознаване и развитие е малко по-трудно да намери подходящият партньор. Точно защото сме по-взискателни, знаем какво е здравословен егоизъм, не сме обичали достатъчно себе си и сега го правим… Излиза че сме станали по-безкомпромисни, но мисля, че не така. Просто сме се научили, че всеки миг е ценен и не може да се пропилява там, където няма подобно отношение. И да, всяка връзка е ценна, но земното време е ограничено и отлита безвръзвратно.
Никога няма да има перфектен човек за никой от нас. Ще има подходящ човек, който ходи по подобна на нашата пътека, който вижда с нашите очи и усеща едва ли не с нашата кожа. Който открива слънцето в нашите очи….

Автор: Видислава