Всеки има минало пълно с незабравими неща. Някои от тях са запомнящи се с топлината на преживяното, други с тежките уроци. Във времената, в които все по-явно се свързваме със същността ни, свикваме да определяме преживяното като уроци и да извличаме поука от преживяното. Видим е кръстопътят, видими са изборите и все правим онзи, който е бил най-близо до нас като усещане.

Дали ще има съжаление за отминалото или дали ще помним с усмивка преживяното, е личен избор.

Едно знам – че има срещи, които са толкова неповторими, че всичко след тях бледнее. Че има хора, които са толкова неповторими, че никой след тях не може да повтори онова, което сме открили в тях и чрез тях. Че има мигове, които с несъвършеността си са останали неповторими и дори не бих ги заменила за най-съвършенните мигове, но преживяни с друг човек на друго място. Има неща, които ни бележат. Неща, след които не сме същите; след които не се познаваш, след които си напълно различен, след които решаваш да поемеш в друга посока, именно защото така са те жегнали, че са ти отворили очите за нещо ново.

Миналото е не само богато с уроците, които да ни помогнат да се изживеем по-сполучливо в настоящето.  То е и онова несъществуващо време в пространството, в което държим частица от себе си. То е онази малка ценна кутийка, която понякога ни се иска да отворим и да влезем вътре, пак отново в него. То е онази написана приказка, в която пак ни се иска да сме героите. И независимо, че миналото съществува само в умовете и чрез мислите ни, то е наше, то ни е направило хората, които сме днес. То носи случките, които обичаме, то носи нещата, които помним.

То е онази малка скъпоценна кутийка, която ще отваряме в дъждовните вечери, която ще разглеждаме под звездите, то е онова наше нещо, което е част от нас. От хубавите моменти вземам топлината, а от трудните – вземам уроците. 

Обичам да живея в настоящето. Но не отказвам да се върна и назад, когато имам нужда. Не отказвам да погледна с обич всички онези хора, които не са до мен, но нося в сърцето си заради топлите мигове, прекарани с тях. Има спомени, към които ще се връщаме пак и пак. Има моменти, които живеят като филм в нас. Има неща, които са толкова незаменими и сме благодарни, че сме преживели. И когато си вземем нужното, прибираме малката кутийка някъде навътре и скрито. За онези дни, когато ще имаме нужда отново от нея.

Видислава