Без да съзнават, повечето хора са силно подвластни (особено до около 30-35-годишна възраст) на генетичните програми, които служат за създаване на потомство. Брачната игра е културно обусловена от обществото, в което израстваме, но макар и да съществува в различни културни и климатични вариации, касае се за една и съща генетична игра за продължаване на рода. Игра, от която печели еволюцията, защото в резултат на нея коренно различни индивиди се свързват и възпроизвеждайки се, обогатяват генофонда.

Правилата на тази игра ни карат да бъдем привлечени от партньор, който пасва на генетичния ни императив, но не и на нас като личност. Когато говорим за „генетичен императив“, всъщност говорим за програма, която действа неотменно и безусловно и ако не сме съзнателни за нейното действие, не можем да я избегнем. Каквито и да са целите на еволюцията, едно е сигурно – те не включват нито това да бъдем щастливи като индивиди, нито да бъдем щастливи в любовта. Единственото важно нещо за генетичния императив е партньорите да са колкото се може по-различни един от друг. Колкото по-различен е партньорът ни от нас, толкова по-добре е за еволюцията, защото различният партньор е не само гаранция за здраво потомство, но най-вече за разнообразни генетични комбинации. За еволюцията не е важно как се чувстваме и как изживяваме връзката с нашия партньор, защото тя не се интересува от съдбата на отделния индивид, нито от бъдещето на една двойка. Еволюцията има за цел създаването на поколение.

Печели или губи индивидът от цялата тази природна игра? Воден несъзнателно, съответно сляпо от генетичния императив, т.е. от програмите, човек обикновено бива привлечен от силно различен от него индивид. Кой не е чувал израза, че „любовта е сляпа“? Повечето хора нямат обяснение за това привличане и най-често го наричат „химия“. То е най-силно до възпроизводството, като след него програмата вече е изпълнила своите функции и интересът към другия започва да намалява или напълно изчезва. Класика! Така една сутрин човек се събужда с прояснено съзнание, усещайки че няма нищо общо с този, с когото така силно са се привлекли в началото и с когото са създали общо поколение. Не може да повярва какви ги е „надробил“ и остава шокиран как е могъл да избере партньора с когото е. И макар вече да е наясно, че е сгрешил с избора си на този, когото е мислил за своята „идеална половинка“, не е наясно за причините, довели го до това. Най-често си го обяснява с някое от баналните клишета, свързани със секса и любовта, втълпени му от поезията, романите, филмите, медиите…Например много хора мислят, че не съществува любов без драма и болка. Или бъркат секса с любовта, а това са две коренно различни неща. И да, ако един човек е бил силно повлиян от генетичния императив, вероятно наистина няма да има нищо общо с онзи, от когото е бил привлечен. А за да остане заедно с него, нужно е освен различия, които са в основата на привличането, също така да са налице и сходства, които да ги свързват и задържат заедно. Защото различията ни привличат към другия, но сходствата са тези, които ни свързват и ни карат да продължим заедно. Като човешки същества, обаче, ние силно жадуваме да преживеем и биваме заинтригувани от това, което е различно от нас. Сходното на нас намираме за скучно и безинтересно, докато различното ни привлича като магнит. Този феномен да бъдем привличани от това, което е различно от нас, е причината да не можем да (из)живеем уникалната си природа.

След първоначалното любовно опиянение, изживяно и сексуално, някаква част от нас постепенно започва да осъзнава, макар и смътно, че извън леглото и романтичните обяснения в любов, съществува и един друг живот с различни отношения, произтичащи от живеенето заедно с другия. Колко дълго можем да правим секс и да се реем влюбено в облаците? В най-добрия случай това са няколко часа на ден. А какво (ще) правим заедно през останалата част от времето? Точно през останалото време, което е по-голямата част от денонощието, ясно проличава, че единственото нещо, което може да ни задържи заедно с другия, са сходствата. Различията само са ни събрали заедно, но сходствата са тези, които не само спомагат за запазването на една връзка, но и я правят успешна. Не точно щастлива, защото това е невъзможно и никога не би могло да бъде целта на едни отношения. Успешна.

И така, отговорът на въпроса „Сходното ли привлича сходното, или противоположностите се привличат?“ е, че е необходимо да има и от двете при взаимодействието между двама – както различия, така и сходства, и то в баланс. Защото, ако имаме предимно сходства, вероятно ще бъдем най-вече приятели, като е възможно да липсва физическо привличане. Ако имаме предимно различия, налице ще бъде най-вече сексуално привличане и евентуално ще бъдем преди всичко любовници, защото ще липсва усещането за близост поради липсата на сходства. Уау, да, сексът! Възможно ли е, обаче, в отношенията между двама да съществува нещо по-хубаво и от секса? Да. ТОВА Е ОБЩУВАНЕТО С ДРУГИЯ. Да можеш да общуваш с него пълноценно. Тогава ще бъдеш в постоянен оргазъм.

Както малцина успяват да намерят себе си, така и малцина успяват да осъзнаят, че привличането между двама не е нищо друго освен зададена природна механика. Разберем ли механиката, свързана с играта на гените, ние вече ще можем да държим печелившата карта, без да попадаме в клопката на генетичните програми, които обслужват целите на еволюцията, но не са в полза на отделния индивид. Нещо повече – те отклоняват индивида от пътя му. Огледайте се около вас и вижте каква огромна част от хората са зациклили в брачни и любовни драми, пропилявайки живота си и неуспявайки да изживеят това, за което са създадени. Как можем да избегнем всичко това? Като опознаем себе си. Само когато знаем кои сме и кои не сме, ще съумеем да намалим притегателната сила на различното от нас. Тогава различното ще изпълнява правилната си роля да ни обогатява, вместо неправилната да ни отклонява от пътя ни.
Системата Хюман Дизайн може да ни помогне да се опознаем и да разберем кои сме.
Обичайте себе си!

Автор: Гергана Кацарова-Папа