Мисията в живота ни и колко явно я следваме

on

Има моменти, в които силно усещам как животът не бива да бъде изживян безразборно. Един силен вик и призив. За действие и промяна на нагласата. Сещам се за моментите, в които съм нямала явна цел в живота, въпреки амбициите ми. Следват периоди, когато си плясвам звучен шамар с напомнянето коя съм и най-важното – колко потенциал имам и къде стои той. Най-доброто нещо, което си мисля, че човек може да направи за себе си е да се опознае. Да опознае къде са силните му страни, да определи в кое е добър. Колкото и да вярвам, че всеки може да постигне всичко, ако пожелае, то вярвам, че си има хора, които с лекота имат постижения в някои области – точно там, където са силните им страни.

Наскоро имах разговор с приятелка, която форсираше, работейки в област, която не е нейното нещо. Не й беше приятно, защото беше свикнала да е добра, в нещата, с които се захваща, а и поемаше с отговорност всичко. Но има неща, които не са за нас. Сещам се за друг приятел, който смяташе, че неговото призвание е едно, а всъщност искаше съвсем други неща. Самата аз съм сменяла преимуществата си в живота, докато не открих и не си потвърдих кое е моето нещо и къде мога да бъда полезна. Човек може да е перфектен в една област и напълно непохватен другаде. Точно затова се и допълваме като хора. За всеки има място под слънцето. Затова и всеки е хубаво да има своята мисия тук. Да има своята цел. И не само да я имаш, но и да се живее.

Да имаш цел е като да се чувстваш част от нещо по-голямо, от нещо, което те буди сутрин с енергия и желание да действаш. Според развитието ни, периода, в който се намираме и осъзнаването ни, целите ни в живота може да са различни. И това не означава задължително, че сме непостоянни, а че следваме своето развитие. В един етап най-важното за нас може да са децата, отглеждането им, за друг човек това да са пътуванията или саденето на домати… Имаше една мисъл на Ошо, в която се казваше, че каквото и да правиш, ако влагаш сърце и душа, то ще се получава. Човек не може да избяга от своето нещо. Идва момент, когато силно усещаме порива на душата и желанията ни. Усещаме за какво сме родени. Вярвам, че всеки човек има своя принос в света и той ще е уникален, каквито сме и ние.

Преди години, може би основното беше да влезеш в схемата на обществото- да следваш модела за живот, да създадеш семейство, да му се отдадеш, да работиш. В днешно време хората все повече усещат, че има нещо много повече от това. Което не значи, че отричам този модел. Просто казвам, че зад стандартния живот има нещо повече и то е да живееш така, както ти харесва, да не следваш модела, да не се чувстваш изолиран или отхвърлен, ако не се вписваш в това. Наред с това идва и все по-голямата изява на личността, като здравословна единица и част от цялото. Ние не сме само продължение на родителите си, семейството или мястото от където сме. Ние можем да творим и изявяваме все по-свободно, да показваме различията си и да сме горди за тях.

Понякога пилеем енергия не защото не можем, а защото не я насочваме в правилната посока. На мен ми се е случвало да си доказвам, че дори представата ми, която съм имала за себе си, не е била пълна и реална. Свикнала съм да използвам всякакви методи, които ме доближават до мен самата като потенциал, без да бъда крайна в мнението ми и без да бъда техен последовател. Говоря за методи като Хюман Дизайна, астрологията, различни тестове за личността. Когато извлека най-полезното ми от тях, се насочвам ясно към моите силни страни и се уча да ги използвам. На база на миналите ми преживявания все по-лесно откривам кога използвам силните си качества и къде се пилея напразно.

Да застанеш зад своята цел или мисия не винаги е лесно. Понякога разклащанията ще са именно от липсата на вътрешна сигурност. И не говоря за самочувствието, а за онази увереност кой си, с реална представа базирана на опит и преживяно, на поуките и уроците от миналото. Миналото е прекрасно, когато рефлектираме какво сме научили, когато опознаем как сме действали и какъв е бил резултатът. Това ще ни донесе по-ясна представа на какво сме способни.

Едно от нещата, с които се сблъсквах по този път бяха моите „грешки“. Ясно е, че такива няма. Всичко се получава с времето и ако нещо не се е получило, не значи че не е за теб. Може би изисква нова тактика или нова нагласа и качества от наша страна. Понякога състоянието на инертност ни завлича в живота и ежедневието се превръща в капан. И идва онзи повратен момент, когато знаеш, че си роден за нещо различно. И тогава започва промяната. А тя се състои винаги в действията.

Научих толкова много неща, вървейки по този път. Сигурна съм, че всеки от вас има своята цел. И каквато и да е тя, повярвайте в себе си и действайте.

 

Автор: Видислава

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s