Пътуване към себе си

on

За пътя.. мога да говоря само за моя. А той е прекрасен. Толкова незнаен, лъкатушещ се, разкриващ.. Абе земният път си е едно предизвикателство. Все се искат нови очи. Все се иска онази проверка на реалността, заедно с обогатяването на вътрешния свят.

Едното, което се уверих за себе си е, че не ми е комфортно, ако следвам път, който не е изпълнен с неща, пълни с душа. Дори в трудните моменти могат да се откриват. Гледам себе си. Как един нов поглед на нещата в труден момент, прави чудеса. А понякога се иска толкова усилие да погледнеш по нов начин. Сигурен начин да се чувстваш доволен е да откриеш кое за теб има важност в живота, кое ти носи радост, кое те изпълва. И да се опиташ да го правиш. Всеки миг и ден. Никога не е късно.

Обичам онзи момент. Когато всичко външно е различно от теб, когато нещата не вървят по твоя план. И въпреки всичко, дори да се поклащаш за миг, нищо да не е в състояние да ти повлияе. Дори усещаш силата отвътре, която те крепи непоколебимо. Усещаш стабилността на вътрешният си център.

Да си верен на себе си има цена. В един момент поемаш цената. Колкото и висока да е тя. Защото няма нищо по-удовлетворяващо от това, да задоволиш собствените си нужди и да бъдеш открит, експериментиращ.  Да бъдеш себе си като се откриваш всеки миг. В лекота. С отвореност. С един трепет като дете.

За мен си съм открила, че само когато следвам себе си, мога да бъда щастлива. Независимо дали ще греша или ще са лесни времена. Ако следваш себе си всяко външно нещо ще е неутрално за теб. Сладко е, когато е сътворено от мен, с моите действия, с мои усилия, следвайки моите усещания и нужди. Признавам, че понякога не е лесно да заявиш себе си. Но си струва усилието.

Кога разбрах, че спира да ми пука от външното и открих здравата основа в себе си.

  • Когато моите собствени нужди излезнаха на предна линия и се отказвах с лекота от онова, което ми се предлагаше, но не задоволяваше нуждите ми. В един момент слагаш везната и отмерваш добре къде може да направиш компромис и къде ще е потъпкване на себе си. Много различно във всяка ситуация. Пак гъвкавост, но и същевременно стабилност, следвайки нуждите си.
  • Когато попадах в ситуации на раздяла с приятели или връзки и някак бе нужно да избирам. Раздялата може да не е само физическа. Хората се разделят в сърцата си първо. Попадайки в такива ситуации се научих да оставам сама. Научих се, че аз струвам повече, отколкото онзи, който потъпква моята личност, който ми пречи да се изявявам и да бъда открито себе си. Дори не е нужно да потъпква. Стига само да си в отношения, които не са ти по вкуса. Не вярвам, че трябва да се променяме заради друг човек. Вярвам и виждам, че си има хора за нас. Хора, с които всичко е плавно и леко. Където си ти. Открит, приет, свободен. Където компромисите се правят с любов и желание, а не заради манипулация в отношенията. Където си открит и е взаимно. Където има обмен и взаимност. Усилия от двете страни. Без значение какъв род е връзката. Хората сме различни имаме различни нужди. И е чудесно всеки да бъде сред хора, които отговарят на неговите нужди и ценности. Колкото и да се харесвате с един човек, ще е доста трудно, ако говорите напълно различни езици.
  • Когато можеш да останеш сам, вместо да се поставяш сред хора, които не са за теб. Ние сме социални същества и търсим принадлежност някъде. Но има места, където няма да се впишем, каквото и да правим. Не е необходимо да се деформира личността ми, само защото в конкретен момент не откриваме нашите хора. Има ситуации на промяна, в които е нужно само да изчакаме, за да открием нашата подходяща компания. Противоположностите се привличат, но само за малко. Човек може да бъде себе си там, където е приет и то без усилие. Не е нужно всеки да ни харесва, както и ние да харесваме всеки.
  • Когато спрях да робувам на традиции и да живея по календар. Традициите и празниците са чудесно нещо, но само ако ти харесва методът да следваш онова, което някой друг е измисли. Т.е. да подражаваш на общественото. В един момент открих, че не ми е хубаво да украсявам за някой празник или да празнувам на точно определени дати. Защото открих, че мога да празнувам чудесно, когато ми се иска. Без повод, без причина и календар. Не че едното изключва другото. Но при мен общественият празник и моето желание за празник, някак взеха да не съвпадат с годините. За мен да не празнуваш даден празник или да не спазваш традициите да се кръстиш по навик, няма нищо общо със забравата или отричането на корена ми. Може би защото гледам по-голямата картина, която за мен е свободната изява и изживяване на собствената ни личност. Времената са други.

Наскоро попаднах на разговор, в който една майка обясняваше на детето си как е твърде рано за елха. Беше още ноември. И се замислих. Колко малко е нужно на човек да си достави веселие, да прави онова, което си поиска. Та ние сме свободни?! Защо е нужно да се лишаваш от нещо, което желаеш, само защото календарът не разрешава. Има толкова много примери още…

  • Когато попадах в ситуации, където се „налагаше“ здраво да застана зад моето мнение с риска да се обидят приятели, колеги и т.н. В онзи миг заявявах себе си с цялото осъзнаване, че изказвам себе си и нуждите ми, мислите ми, и нищо друго нямаше значение. Дори и последствията. Иска се сила, за да се покажеш пред света. Поне аз го виждам като сила и кураж. Много хора стоят зад сенките на своите желание и колебливо се опитват някой да отгатне техните нужди или късметът да им донесе желаното. Живеем в материален свят и колкото и да вярвам в написаното за нас, в щастливите обстоятелства и точния момент, вярвам че трябва да внесем и енергията нужна да привлече това за нас. Иска се действие. Всеки миг. Дори и бездействието и вид действие.
  • Когато си позволих да греша пряко и открито без да се обвинявам за това. Аз съм човек, който изисква достатъчно много от себе си. Но за да застанеш с твърдост зад своята личност, е нужно да се приемаш и да се обичаш на действия. Нужно е да поемеш отговорност и да засилиш куражът. Да откриеш кое те крепи, как да се възстановяваш здравословно и да поставяш граници… не само към другите, но и към самият себе си. Да си позволиш да бъдеш цялата гама от действия и емоции, и да ги живееш без да си гузен. Да отмериш кое е за теб и кое ти помага да имаш по-хармоничен живот.

Кога можеш да застанеш зад своята личност напълно? Когато обичаш своята същност безусловно. Да се приемаш безусловно. С всичките недостатъци, с малките части на тялото, които не ти харесват. Да обикнеш тяло и душа в един момент. Да експериментираш. Да искаш. Да опитваш. Да вярваш. Да знаеш, че заслужаваш. Да падаш. Да умееш да се вдигнеш и да се прегърнеш утешително. Без упрек. Да бъдеш неутрален, всеки миг. И да знаеш, че не е егоистично да доставяш наслада на душата си. Да спреш да мислиш какво харесва противоположният пол, а да бъдеш себе си. За да можеш да откриеш точният човек. За да можеш да поискаш другите да се отнасят с теб по хубав начин, е нужно да го заявиш. Без страх. Без мисъл дали се вписваш в рамката на приетото. Запомни, дошли сме тук, за да бъдем нашата красота, с всичките малки тъмни и светли нюанси, с всичките искри и с всичко различно, което носим.  И пътят продължава. С обич. И лекота в дните 🙂 

 

Автор: Видислава 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s