Дори и невярващи в астрологията хора, може да са забелязали как има периоди, когато неволно се обръщаме навътре, имаме нужда да преосмислим приоритетите си, вижданията си, разглеждайки стари случки. Всяко виждане, което не ме устройва вече, отпада лесно. Търсейки най-доброто за мен в момента, се научих да търся новото от всяка ситуация. И когато изводът се повтори, разбирам кое е работещото за мен.

Говорим за обич към себе си, самоуважение, самочувствие. Никое от тях няма да ни падне даром, ако не сме се приели, ако не познаваме същността си и не знаем какво ни е характерно лесно като качества. Дори и най-отворените хора имат някъде липсващи парчета, които ги разклащат. Човешко е. Все съм твърдяла колко са важни ценностите за нас. Защото всички имаме такива и те определят нашите нужди. Човек е задоволен и щастлив, не когато си купи нова кола, а когато е пълен вътрешно. Противно на твърдението, че щастието може да се купи и с пари. Само донякъде. После те завихря вихрушката в теб и колкото и да се криеш, не можеш избяга от себе си. Затова има и такива, които ги е страх да са сами, не искат да чуват мислите си или не знаят как да се насладят на компанията си. Но не винаги онова отвън ще може да ни запълни достатъчно. Идва време, когато човек сам трябва да се погрижи за нуждите си.

Обичам да наблюдавам усещанията, моите, тези на другите и обичам да виждам как се случва процесът, като оставя теориите настрани. Всичко е толкова различно, индивидуално и зависи от момента. Но в едно се уверих – човек не може да избяга от заложеното в него. Ще ви кажа как продуктивно използвам периода, когато всичко върви наопаки. В някои обтегнати ситуации съм се запитвала дали не съм прекалено изискваща, безкомпромисна, колко надълбоко дълбая. Ами, това съм аз. Виждала съм отсрещната страна свита, объркана в емоциите си, затворена за разговор. Била съм и аз в тази позиция. Все сменяме ролите. И именно това ни дава шанса да стъпим в обувките на другия  и да го разберем. Но човек може да разбере само, ако го е преживял и ако не иска да накара друг човек да се чувства така. Колкото и да сме отговорни за чувствата си, има ситуации, в които другите тотално си ни съдействат, за да се почувстваме някак. И това е катализатор да избистрят нещата в нас. Винаги чрез някой.

Зрялостта предразполага човек да може да се докосне до чувствата си, да ги разнищи, да ги извади наяве и да се справи с липсите си. И виждам, че все повече хора разбират собствената си отговорност в целия този процес и в живота си като цяло. Не всеки е стигнал до това умение. Иска се честност да застанеш пред себе си и да си признаеш кое не работи, къде си малко по-.. Но без обвинения, без съжаления за миналото. Всеки действа така, както може в определен момент. След седмица, година може и да сме други, с нов поглед и сами да се чудим на себе си. Но си има неща, през които вярвам, че трябва да преминем по своя път. Именно моментите, които извървяваме сами. Има неща, колкото и да ги разбираме с ума, колкото и да сме съгласни с тях, се иска вътрешна способност да ги живеем натурално, без усилия. Съветите от други не помагат или поне помагат колкото да се задържим на вълната. Но истинската вълна е лека и плавна. Този процес е толкова вътрешен и поне при мен никога не се е случвал прибързано. Случва се, когато енергията в теб, емоциите, нагласата ти са в синхрон. Когато си готов за този етап. Едно е да знаеш, друго е да искаш и съвсем друго е да го приложиш. С всяко нещо е така. Колкото и да четем книга, да следваме съвети, всичко се случва, когато си готов.

Имах наскоро случай с познат, който не вярваше в себе си и способностите си. Никаква моя вяра в него не беше способна да го промени. Нещата се случват, когато човек пожелае и когато свърши сам. Затова и непоисканото добро, хич не е добро. И аз подкрепям хората в изборите им, независимо дали ми е добре с тях или не. Аз съм човек, който обича да открива нещата сам, да мина моята пътека и да опитам сама. Готови рецепти не обичам. Но все се случва да попадна на някой напълно противоположен човек, който ще ми навре съветите си и ще е чуди защо не ги ползвам. Друг човек може и да се зарадва, че му дават наготово. Затова и сме различни. Това ми дава отворената възможност да стъпя в обувките на другия и да го оставя да си живее както поиска.

Наскоро чрез приятелка стана въпрос за трудната комуникация. И тук всеки човек е различен. Опитът ми показва, че само когато станах тотално вътрешно непоклатима и приемам себе си, стигнах до положението „отворена за разговор до дъно“. Това се случва, когато не ти пречи външното мнение, когато имаш уважението към чуждото мнение, когато не те е страх да се разголиш и да бъдеш уязвим. Била съм в ситуации, в които е бил нужен разговор за изчистване на недоразумения и отношения, но другата страна се е затваряла тотално. И това е било не заради моето отношение, а заради неспособността на човека да се открие и да говори. Ясно е, че не можеш да изкажеш мнение, ако в теб е хаус. И това ме е научило да оставям човек в тишината му. И не е отказване. Когато виждаш, че другата страна не може, не е готова, не умее, няма друг избор освен да го оставиш на вълната му. И не винаги си струва времето и енергията. Това е толкова индивидуално и само човек може да определи къде и колко да вложи. Вярвам в уроците, които всеки ще си мине, които ни доближават по-близо до самите нас. Всяка нова наша реакция е подарък, за да се опознаем още по-добре. . Ако нещо работи за мен, не значи че и за теб е подходящо.

Това ми показа и опитът с хора, тотално различни от мен. Ако не си на една вълна с човека, колкото и да опитваш, няма да се случи според нагласата и представите ни. Дори все едно говорим на различен език. Можем да контролираме само онова, вътре в нас. За мен разминаването на ценности е огромна дупка в отношенията. Може би защото всичките ми ценности са малко нелеки за практикуване. Но това съм аз. Няма нищо грешно човек да следва нуждите си и да живее ценностите си.

Та, през каквото и да минаваме този период, най-важното е да си даваме нужното, да живеем според нашите усещания, а не според другите. Всички сме различни, преминаваме през нашите си фази, всеки си играе във филма и колкото повече сме фокусирани върху себе си, става по-леко.

Да ни е хармонично. И леко. 

Видислава