Когато блузата е тясна или….. когато кръгът се затвори

on

Гледах един филм, в който една от двойките се опитваше да спаси брака си. Разделяха се, бяха с други, обещаваха си да опитват… но накрая не се получи. И това ме замисли – колко често си мислим, че може да опитаме отново и отново, само за да запазим нещо, което съществува като представа в умовете си. Да, онази двойка се уважаваха един друг, беше им тъжно, че не се получава, но насилваха себе си и пуснаха.

Има моменти, които са свършили отдавна, но ние все още участваме в ситуации без смисъл.  Дали по навик, дали защото не можем да приемем, че и тук не се е получило. Понякога течението те носи и по навик участваш в нещо, само защото ти е познато. Но идват моменти, когато се замисляме и се оглеждаме къде се намираме. Места, които са ни били любими, вече са загубили обаянието си и се усещаме чужди там. Отношения, които са означавали много за нас, придобиват незначителен вид за нас. И не е от скука или защото не оценяваш нещата около теб. А защото има ситуации, които си е ред да приключат и места, които идва време да напуснем. Свършила ти е ролята там, лесно. Без обяснения, без сложни неща, усетът ти показва, че ти нямаш вече място там.

Когато приключва една ситуация, създава усещане за лекота и се случва леко, като узрял плод пада и изчезва. Понякога емоциите и спомените за нещо, представите ни какво може да бъде, не ни пускат да видим реално ситуация или ни е удобно да се залъгваме, че има надежда. Умът е голямо нещо, създава хиляди истини. Но онзи глас отвътре се обажда. Края се усеща. С лекота. С усмивка. Ти знаеш, че мястото ти вече не е там. И пускаш с лекота. Било е чудесно, дал си всичко от себе си, затваряш вратата и започваш напред. 

Аз разпознавам едно нещо дали ще го бъде още в началото. Такъв навик имам с избирането на дрехи, книги и какво ли още не. Не ми ли хване окото още в началото, не го ли усетя да създава приятно чувство в мен, значи няма да го бъде. Но пък ми се е случвало от голяма нужда да избера някоя дреха без да ми е „хванала’ достатъчно окото, която се е оказва в последствие не за мен- неудобна, не ми отговаря на нуждата или на другите дрехи. Така и е с отношенията. Там се опознаваме с другите, правим компромиси, изискваме, даваме.. Но има отношения, които каквото и да направиш, те просто няма да се случат. Пак ще се върна към двойката във филма. Започнали заедно години наред още като ученици, с мечти, представи и хормони 🙂 Но като се поизпари хормонът на първичното, дори и уважението не може да те задържи.

И стигам до мисълта – можеш да усетиш, че един кръг се е затворил, когато нищо не те задържа там, когато погледнеш с отворени очи, с усет, без да се залъгваш, че е твоето нещо. Дори и някога да е било, има неща които свършват. Неща, които е нужно да пуснем. Защото нямаме роля вече там, защото блузата се е скъсала и колкото и да е любима, не изглеждаш вече същия с нея. Има неща, които ни задържат само заради емоционалната стойност. И то онази стойност, която ние сме им предавали. А е толкова хубаво и леко, когато спреш да се напъхваш в тясната блуза, само защото си решил, че тя ще ти стои перфектно някой ден, както преди.

 

Видислава

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s