Ще получим ли всичко, отредено за нас…

Имаше един цитат от Тагор, който казваше, че всичко наше идва към нас, ако създадем капацитета или събитията, за да го получим. В живота имаме избори, кръстовища, пътеки. И понякога може да ни се е дал шансът за нещо, но да сме посмели да го получим или пожелаем силно. Понякога успехът идва предизвикателно, неочаквано и ни изненандва. Случват се събития, които носят новото, но и ни изваждат от релсите на статичния живот. Объркват ни, нарушават ритъма. И това ни носи объркване. Губим почвата под краката си. Човек носи, колкото може да поеме. Дава, колкото може да даде. Вижда, колкото може да види и разбере.

Без да съм категорична, все стигам до извода, че човек не може се размина от предопределеното. И силата на мисълта помага, ама нещо има ли да се случи, си става. Имала съм случаи, когато ме е сковавал страх и недоверие, дали нещо хубаво ще се случи и въпреки това то се е случвало. Страхът не го е отблъсквал. Както и обратното. Ако щеш да се пръскаш от позитивност и визия, ако нещо не е речено да стане, няма да стане. И пътищата с някой са ми се кръстосвали няколко пъти с нелепи случайности без да се срещнем, обаче в точния момент срещата се случва. Има си срещи, които няма как да се пропуснат и обмяна с определен човек, която докато не се завърши, все ще излизат обстоятелства да се срещнем. Да довършваме, завършваме.. Затова все ще има неща, които ще ни отбиват от представата ни как „трябва“ да е пътят ни. И случки, които ще ни разбутват плановете. Можеш да кривнеш от твоя път, но нещо все те вкарва в релсите. Всичко си тече, а ние си мислим, че правим планове и дърпаме конците. Както и ще ни се случват приятни неща, за които дори не сме си и мечтали.

Наблюдавам събитията. Не винаги законът за привличането работи. И не винаги желанията се сбъдват. Получаваме си онова, което самата ни душа е избрала; пътят и хората, които е избрала да срещне. Вярата, че всичко мое е някъде там. Усещането, че каквото и да правя, то ще ме намери. Ще ме намери, когато спря да търся. Когато поемем с лекота и вяра по течението. Каквото има да се случи, ще се случи. Ще попаднем на точното място, когато му е времето.

Има неща, които са наши. Хора, с които няма как да се разминем. Любов, която ще ни разтърси, както не сме очаквали. Събития, които ще ни променят и  никога няма да сме същите.
Умът е велик инструмент, но има една друга движеща сила, онази на невидимия избор. Абе вървим си по невидим начертан път и свободният избор е само илюзията, която ще използваме, докато сме на един точно определен кръстопът. А позитивката помага да вдигнем вибрацията, само за да смекчим удара на тухлата, която е „писано“ да ни цапне. Изборът е свободен колкото да изберем как да погледнем на случващото се. А то си се случва. Явно това е смелостта да живееш – да бъдеш отворен да пускаш всеки път дадена нагласа и гъвкаво да следваш идващото. Ама си е майсторство. Напипвам го, усещайки.

Автор: Видислава

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s