Живееш ли онова, за което копнееш?

на

Свикнали сме да приемаме трудностите и тъмните ни периоди като нещо лошо и тежко. А именно това са периодите, когато ни дават възможността да израснем и да напуснем границите на познатото. Човек се променя често след силна болка или препятствия. Тогава разбираме колко сила се крие в нас. И когато бурята премине, ние не сме същите и често сме много благодарни, разбирайки колко много сме се променили. Болката или ни дава сила да се променим, или ни затваря повече. Няма статичен живот. И сме дошли тук да се развиваме. Всеки според силите си.

Обществото ни сега има други модели. Свикнали сме на старите модели на поведение, свикнали сме да стоим в неприятна ситуация, защото хората ще кажат нещо или защото ще разбием представата на другите за нас. Защото ни е страх от неизвестното и защото не знаем колко много потенциал има в нас. Но човек никога не може да избяга от написаното за него. Имаме си наши пътища, човеко. Наши, различни и все така еднакви. Понякога си мислиш, че само на теб се случват беди и после срещаш хиляди хора като теб и настъпва лекота. Виждаш, че не си само ти и всеки носи своята собствена битка. Всеки е белязан от съдбата си. Страхуваме се, играем, прeструваме се, страх ни е да не ни изоставят, влизаме в капани, играейки играта на другите… докато дойде моментът. Онзи момент, в който ти се иска да си забиеш шамар и да се свестиш. Да се сепнеш и да започнеш да живееш себе си. Учим от опита си. Учим от всяко падане, което ни дава скъпи уроци, но след това… след това сме винаги по-добрата си версия. Тъжим за хора, които не са нас, следваме ги докрай, правим компромиси и лекуваме рани. И така до момента.. Когато решаваш да поемеш отговорността в свои ръце.

И тогава се заглеждаш в себе си. Започваш да откриваш любовта, която си търсил навън. Започваш да си правиш подаръците, които си чакал някой друг да ти подари. Даваш си обич, време. Правиш компромиси със себе си, спираш да се обвиняваш и се пускаш в лекота. Защото не сме дошли тук, за да сме перфектни. Не сме дошли тук да изглеждаме по начина, по който някой друг иска, да имаме поведение, желано от другото. Не си дошъл да следваш. Дошъл си да водиш собствената си игра. Да откриеш собствените си нужди, да припознаваш всяко нещо, което е за теб, да знаеш собствените си граници. Да казваш смело „не“, защото нещо не ти допада. Да казваш смело „да“ на всяка нова пътека, която те привлича магнетично. Да не те е страх къде ще те отведе пътя, защото имаш вярата, че това е твоят път. Път, който не е прав, понякога няма видимост и знаци, но след всеки неочакван завой винаги има чудесна гледка. Дошли сме да попиваме всичко, което животът ни предлага. А той винаги ни предлага най-подходящото. И ако не си доволен от каквото ти се предлага, се замисли защо. Развитието ни е тясно свързано с всичко, което виждаме. Имаме страхове, но имаме и куража да преминем през всичко, за да достигнем до желаната промяна.

Вселената чете желанията ни. Чете мислите ни. Попива енергията ни. И праща. Праща всичко онова, за което сме си мислили. Подкрепя страховете ни, защото следва вибрациите ни. Човек се страхува дори за неща, които никога не се случват. Те са в главите ни. Сърцето носи любов и кураж. Носи вяра. Слушай душата си. Ако не си в хармония с мястото, където се намираш, крачи, опитай да смениш посоката. Ако не си щастлив с някой, не се притискай, не търси вина в теб, не търси нито в него. Имай смелостта да затваряш врати. Търси в себе си отговорите. Какво искаш, какво те прави щастлив, за какво мечтаеш и копнееш? Защо не правиш крачки към него, кое те спира? 

Цени живота. Цени всяка минута, цени себе си, енергията си, тялото си, душата си. Даваш ли им каквото копнеят? Опитвай, греши, не се страхувай да падаш. Ако не се получи, стани, вземи си поуките и опитай по друг начин. Не се отказвай от нещо, за което копнее душата ти. Винаги знаем какво е за нас. Усещаме го. Живеем го в сънищата си и ни е страх да го търсим в ежедневието. Затваряме се за нови усещания, защото старото е удобно, там няма рискове, няма напън за промяна. Там всичко знаем.. Но има моменти, когато вълната те залива дори и в удобното ти убежище. Не можеш избяга от твоето. Промяната не е страшна. Страшно е да погубим потенциала си. Страшно е да живееш живот, който те е превърнал в празен съд, който те е направил да загубиш усмивката си, да живееш живот, който не те изпълва. За какво мечтаеше, когато беше дете, когато беше влюбен? Тогава нямаше страхове, нямаше материални пречки, нямаше задължения. Винаги ще има да намерим нещо за оправдание. И винаги ще казваме, че не е оправдание. Не живей за другите. Длъжен си на себе си. Да се надигнеш, да опитваш, да крачиш смело към онова, което толкова много искаш. И никога не забравяй, че нищо не се връща, времето тече бързо и ще се събудиш някой ден със съжаление.

Опитвай. С цялата си любов… направи го за себе си! 

 

Автор: Видислава

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s