Не знам колко зрелостта ни дава мъдрост, но опознаването на себе си и опитът, който придобиваме ни дава основните насоки как да живеем по-леко.

След определена възраст започваш да се цениш повече. Разбираш, че приемането на себе си е всичко, което може да ти помогне да ти е щастливо и да имаш добър старт за напред. Разбираш, че да имаш силни страни и слабости е напълно наред и започваш да ги използваш мъдро. Разбираш, че всеки човек си идва със своите таланти и черти. И ако искаш да се усъвършенстваш то ще е заради собственото ти добруване, а не заради околните.

Разбираш, че всъщност няма значение кой те харесва или не, стига ти да си най-добрата си версия сред тези хора. Започваш да подбираш хората, с които общуваш. Разбираш, че там където се лее с лекота приятелството, е мястото, където можеш да бъдеш себе си, приет и да се чувстваш спокойно. Разбираш, че хората, които искат да се промениш, го правят заради тяхна изгода, колкото и добри доводи да ти дават. Че където си приет и разбран е твоето място. С годините разбираш, че хората се променят и е напълно наред да се разпаднат дори приятелства, ако вече не се чувствате на една вълна. Дори и да е тъжно. Разбираш, че няма нужда от битки за нечие внимание. Че приятели са онези, които те защитават, когато теб те няма, а не онези, които говорят сладки приказки в лицето ти. Разбираш, че ако някой не полага усилия да бъде в живота ти, е най-сигурният знак, че той няма място там.

Научаваш се да пускаш с лекота онова, което си заминава, защото си наясно, че промяната е единственото сигурно нещо. Научаваш се да пазиш топли спомени за хората, които не са вече с теб. Научаваш се да се разделяш с благодарност. Защото всичко преживяно е част от теб. Тогава си чист, няма разочарования и болка. Защото знаеш, че всеки дава каквото може. Научаваш се да не съдиш, дори и да не разбираш.

Започваш да цениш времето. Спираш да се занимаваш с неща и хора, които цедят енергията от теб. Защото вече знаеш, че можем да контролираме само себе си и никой друг. Научаваш се да подбираш битките си. Защото опитът ти е показал, че с някои хора разговорите са трудни и дори да сте на различна вълна, няма уважение и мисловно разбиране в общуването. Научаваш се да цениш думите. Защото знаеш, че те носят енергия. Научаваш се да не задържаш лоши усещания в теб, защото знаеш как се отразяват на тялото и психиката ти.

Научаваш се да се обичаш повече. Да не задълбаваш във всекидневните малки неща и отделяш повече време за себе си. Вече знаеш кое те зарежда с енергия. Обичаш се повече. Та ти си главния герой в твоя живот. Научаваш се да не те е страх от времето, когато си сам. Обичаш се с всяко свое действие. Занимаваш се да научиш неща, които ще са полезни за теб, за тялото ти, за хармонията в теб.

След време спираш да се доказваш на противоположния пол. Спираш да играеш игрите на егото и спираш да се обиждаш, ако не си харесван. Разбираш, че любовта идва с лекота и не можеш да накараш никой да те обича. Започваш да показваш със смелост своите граници, да казваш своите нужди. Защото разбираш, че животът е кратък и искаш да си щастлив. В един момент започваш да обичаш своята история и спираш да се вглеждаш в хорската. Знаеш, че всеки има различен път в любовта и семейството. Засипваш децата си само с любов и приемане, защото знаеш, че те имат своя път.

След време разбираш, че понякога дори да си давал много, то не се е върнало по същия начин към теб. И тогава си пак добре. Защото разбираш, че в основата на даването не е да получиш, а се виждаш като човек, който има много от нещо и дава с лекота на околните. Разбираш, че каквото и да си направил, най-ярко остава усещанията, които си събудил в околните и начинът, по който си ги накарал да се почувстват. Разбираш, че колкото и усилия да полагаш за материални неща, в крайна смека е важно колко са били моментите, които са усмихнали сърцето ти. Колко са били изгревите и залезите, които си видял. Колко щастлив си бил, правейки онова, което те прави да летиш и да се радваш от цялата си душа. Защото знаеш, че не сме вечни и всичко, което има значение е колко си щастлив тук и сега.

И спираш да се бориш за загубени каузи, спираш да участваш в разговори, които те ограбват, спираш да общуваш с хора, които не са за теб. Защото вече си разбрал кой си. Разбрал си, че понякога си мислил, че правиш хубаво и компромис, но се е оказало, че те прави празен и нещастен. Тогава когато си се опитвал да бъдеш удобен на някой, за да не останеш без него. И разбираш, че си горд със себе си и че си тук, за да правиш онова, което те прави щастлив. Тогава привличаш правилните хора и обстоятелства.

И знаеш, че има още и още да преживееш. Но не бързаш. Спираш алармите на часовника и си правиш кафе. Правиш разходка с приятел. Отделяш време за любимите си хора. За да бъдеш щастлив. Както ти си знаеш.

Видислава