Времето, в което сме на пауза

Живеем интересни времена. Като че ли животът е на пауза. Кой ли е очаквал в началото на годината, когато всички си пожелавахме и чакахме нещо ново, че новото ще е именно такова. Преминаваме преход към нещо съвсем ново. Толкова много промени. Толкова много различни реакции. И толкова страх. Като че ли всеки открива нова част от себе си. Избиват ни сенките. Познатото ежедневие спира бавно. Преобразява се. Планетата диша. И като всяка ненадейна промяна има едно чудене накъде сега, какво следва.

Тази промяна ни засяга като личности, като група, като общество и човечество. Сега разбираме, че нищо човешко не ни е чуждо. Разбираме, че каквито и планове да сме правили, има нещо по-голямо от нас, което ни сменя посоката. Виждаш как като щракване с пръсти всичко се променя за мигове. Сега повече от всякога се усещаме свързани. Сега сме пряко свързани със семействата ни. Карантината ни изважда различни усещания. Избива паника, неприемане, търсим информация, панираме се от високата смъртност, нагаждаме се според ситуацията, търсим нови занимания. Както и да реагираме в тази ситуация, сигурно ще открием нещо ново за себе си. Всичко, което сме правили досега забавя ход. Каква ще е нашата реакция… Много реакции се сменят. Ще избият страховете за финансово оцеляване, ще ни е страх за близките ни, ще го виждаме като ново начало, ще се чувстваме малки, ще се чувстваме част от новата промяна. Реакциите и емоциите идват и си отиват.

Сега повече от всякога е нужно да ги осъзнаваме и да ги насочваме. Да подбираме средата си, да подбираме какво четем за случващото се, да подбираме източниците си и да слагаме граници. Граници, които да ни запазят ментално. Не съм привърженик да се отбягват емоции и усещания, игнорирането ги забулва, но те остават в нас. Не се колебайте да признавате, ако ви е страх, но насочвайте фокусът си другаде. Начинът на мислене променя нещата. Търсете и друга гледна точка в мислите си. Страхът и драмата повличат. Ако се събирате с хора, които да подклаждат страха ви, които да говорят само за смърт и страх, избягвайте го. Открийте кое е онова, което ви повдига духа. Може да има неща, които много сте обичали да правите, а сега да сте ограничени или да не сте на тази вълна. Нормално е. Особено, ако сте вкъщи под карантина си е изпитание. Животът има друг облик. Но винаги има облика, който ние ще му предадем. След това нищо няма да е същото. Видимо влизаме в нова епоха и само ако сме гъвкави с промените, ще успеем да преминем леко. Идват нови времена.

Да, зависим от външните обстоятелства. Но мислите ни никой не може да ги контролира. Не се оставяйте да бъдете засипани с информация. Имайте времето за детокс от всякакви новини. Запълвайте времето си с нещо позитивно. Все още може да гледаме слънцето и да дишаме. Да, има много факти за смъртност. Но има много оцелели, има хора, които се грижат. Тук му е мястото да пуснем желанието за контрол. Не сме всесилни. И тогава се обръщаме към онова, което можем да контролираме – себе си, мислите си, тялото си.

Това е време, което като че ли ни се дава за размисъл. Време, в което ставаме по-близки със семействата си. Време, в което може да преразгледаме живота си досега. Да осъзнаем как многото планове, многото материални придобивки в един миг нямат толкова много смисъл. Сега е времето да опитаме да живеем тук и сега. Всеки ден носи промени, нещо външно се изменя, нови ограничения и изисквания. Тук е времето да събудим личната си отговорност. Дори на практика виждаме как едно миене на ръце може да ни опази. Виждаме как действията на един се отразяват на много хора. Тук е времето, през което ще се усетим как осъзнато можем да напътстваме себе си. Време да притихнем. Да се научим да оставаме със себе си. Време, в което вместо да стоим в напрежение и да чакаме всичко това да свърши, можем да се нагодим и да го използваме.

Времето лети. Обстоятелствата поставиха ежедневното познато на пауза, но не спирайте да живеете, заради това. Сега е времето да открием нещо креативно, нещо което ни зарежда, нещо ново. Сега е времето да обмислим как сме живяли досега, харесва ли ни, можем ли да продължим така. Сега е времето, в което ще оценим хората до себе си. Сега ще си проличи кой е истински до нас. Сега ще се запознаем с непознати герои, ще четем за силата на малките жестове, ще пеем с италианците, ще се усетим част от цялото. Сега е времето, което ще събуди човешкото. Ще пробуди страхове. Но ще събуди и човещина и ще ни събере повече. Ще ни научи да се молим. Ще ни научи на доверие. Ще ни запознае с тишината. Ще ни даде отговори. Стига само да вдишаме свежест и да издишаме всички страхове. Ще се научим да сме благодарни за всичко, което имаме. Ще имаме друг поглед на нещата. Ще отсеем важните за нас неща.

Говорим, че всичко се случва с причина, нали? Е, сега е времето да тестваме всичко, което ни е харесвало като мъдрост. Сега е времето да вярваме в живота. Времето да се насладим на звездите. И да открием старата мъдрост, която земните богатства ни предлагат. Сега е времето, в което ще открием алтернатива на външните забавления. Ще се погрижим за здравето си. Времето, което всеки ще преживее различно. Но в основата си пак ще стигнем до едно място. Всеки по неговия си път. Външният живот поспря, но вътре в нас тепърва започват да се случват големите промени. Бъдете здрави.

В тази промяна много ми се иска да бъда полезна на всеки, който има нужда и който усеща, че точно с мен иска да сподели. Можете да ми пишете.

Автор: Видислава

Всички публикувани материали в блога са защитени с авторски права и никаква част от тях не може да се използва без изричното съгласие на авторът.